Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Вървя по зъбера на дните
и се опитвам да балансирам
на пръсти.
Не поглеждам надолу -
там всичко ми е познато.
Не поглеждам встрани,
за да не стъпя накриво.
Не поглеждам нагоре,
да не повярвам, че съм птица.
Защо тогава летя?
© Ваня Душева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.07.2006, № 7 (80)
|