Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БАЛКАНИСТИКА

Ваня Добрева

web

От 30 август до 3 септември 2004 г. в Тирана, Албания, проведе своята Девета сесия един от най-престижните световни форуми за научни изследвания, посветени на Югоизточна Европа - Международният конгрес по балканистика. Организацията на конгреса в Тирана, освен с традиционната подкрепа на ЮНЕСКО, тази година бе осъществена и с активното съдействие на албанското правителство и Албанската академия на науките. Участниците бяха приети от президента на страната, а работните заседания широко се отразяваха в медийното пространство.

В работата на конгреса участваха повече от триста специалисти по балканистика от Франция, Германия, Великобритания, Ирландия, САЩ, Русия, Сърбия, Румъния, Албания, Гърция, Македония, Япония, Турция, Унгария, Украйна, Молдова, Кипър, Белгия, Австрия, Босна и Херцеговина, Испания, Финландия, Италия, Израел, Полша, Португалия, Словакия, Швеция, Чехия и от автономна област Косово. Деветнадесетте българските делегати бяха представители на БАН (Институт по балканистика, Институт по изкуствознание, Институт за литература), Софийския университет, ЮЗУ "Неофит Рилски", ПУ "Паисий Хилендарски", Националната художествена галерия, Министерството на културата.

Пет главни теми обединяваха научните разработки, а в рамките на шест кръгли маси се дискутираха работни хипотези и по-частни научни наблюдения.

При откриването на Конгреса в словото на проф. д-р Василка Тъпкова-Заимова (Член на Международния комитет) бе отчетен приносът на академик Николай Тодоров в основополагането и развитието на балканистичното знание.

Геополитическите концепции за развитието на Югоизточна Европа (излиза от употреба терминът Източна Европа) беше първата основна тема. Обект на внимание бе както настоящата политическа ситуация, така и пътищата за консолидация на отделните етнически общности на Балканите, структурирането на ценностната им система. В новите реалности, беше подчертано в някои от докладите, аксиологичното поле в балкански условия се заема от евроатлантическите ценности - те конструират вертикалата, докато хоризонталата е детерминирана от географското положение; чрез съзнанието за съседска близост се формира усещането за общност, което обаче задължително се свързва както с националната специфика, така и с европейската идентичност. Проф. Волков анализира и новата геополитическа политика на Русия в Югоизточна Европа. От България по тази основна тема в работата на Конгреса доклад изнесе доц. Минка Златева от СУ "Св. Климент Охридски".

Сред основните беше и темата Процеси на икономическото развитие в Югоизточна Европа, в рамките на която се дискутираха актуални икономически въпроси на балканското развитие както в диахронен, така и в синхронен план. Обсъдени бяха и конкретни проблеми във връзка с изграждането на единен европейски дом: доколко Югоизточна Европа е подготвена за предизвикателствата на Европейския съюз. От друга страна, специализираните анализи дебатираха процесите на глобализацията, съотнесени с икономиката на Балканите в ситуация на преход. Разискваха се и въпроси, пряко кореспондиращи с албанското стопанско развитие. Българското участие в този проблемен кръг се реализира чрез доклада на доц. Екатерина Никова от Института по балканистика към БАН.

В третата главна тема - Социални движения и общества в Югоизточна Европа, научните разработки акцентуваха върху спецификата на отделните балкански общности, пътищата на тяхната религиозна и етническа идентификация. Докладите проследяваха дългия исторически период в структурирането и самоопределението на отделните етноси от античността през средновековието до наши дни. Проблематизираха се и възможностите на традиционното историческо познание за Балканите като недостатъчно за разшифроване на сложните културологични напластявания в този регион от Европа. Отчетена бе и липсата на един по-специализиран научен подход към съвременните реалии в балканските страни за разлика от формирането на изследователската гледна точка на учения извън Балканите. От българска страна участие в работата по тази тема взеха проф. д-р Агоп Гарабедян (директор на Институт по балканистика при БАН) и доц. Румяна Комсалова от ПУ "Паисий Хилендарски".

Сходствата в традициите и културата на югоизточните народи бяха предмет на обсъждане в четвъртата главна тема от работата на Конгреса. Научните анализи разкриваха ролята и мястото на религиозните системи (православие, католицизъм, ислям), различията между европейците и балканците, конкретиката в образа на Homo balkanicus, използването на езика като идеологически инструмент в идентификационните процеси на Балканите и др. Проф. д-р Йорданка Холевич от СУ "Св. Климент Охридски", д-р Албена Иванова от Института за литература при БАН, Ралица Базайтова от Министерството на културата и д-р Саша Лозанова обосноваха пред научната колегия своите гледни точки към разискваните въпроси.

"Времето на нациите" в литературата и изкуството на Югоизточна Европа бе основният акцент в петата главна тема от провежданите заседания. Основните въпроси (върху балканския художествен опит да се проектира националното съзнание; чрез знаците на формиране и функциониране на собствен балкански път да се обобщят дискурсивните практики) очертаха плодотворен модел в интерпретацията на балканската художественост - литература и изкуство. Различните подходи към художествените явления дадоха възможност да се детайлизират балканските зони на синтез в природата на художествените явления и продукти. В рамките на петата главна тема бяха прочетени доклади от проф. д-р Надежда Драгова (ЮЗУ "Неофит Рилски"), от д-р Ралица Русева-Лозанова (Институт по изкуствознание, БАН), от д-р Благовеста Иванова (Национална художествена галерия), от д-р Ваня Добрева (ЮЗУ "Неофит Рилски").

Специално място в рамките на конгреса беше отделено за научни съобщения, работни хипотези и за доклади, свързани с проблемите на съвременната лингвистика. Резултатите от току-що завършили археологични експедиции, обобщения на изкуствоведски находки, анализи на фолклористични проекти, етнографски проучвания бяха сред акцентите, разисквани по време на отделните заседания. От българска страна научни доклади и съобщения изнесоха проф. д-р Петя Асенова (СУ "Св. Климент Охридски"), доц. Илиана Карпова (ПУ "Паисий Хилендарски"), ст.н.с. ІІ ст. Ивета Тодорова-Пиргова (Институт за фолклор към БАН) и ст.н.с. ІІ ст. Добрина Желева-Мартинс.

Конгресът показа, че Балканите могат да бъдат пространство на конструктивния диалог, тогава когато аргументите и фактите се обсъждат с взаимно уважение и толерантност, когато необходимата научна компетентност е насочена да помогне на всеки - и на живеещия във, но и на живеещия извън Балканите - да разбере себе си и другия чрез другия и себе си.

 

 

© Ваня Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.09.2004, № 9 (58)