МЕДИЙНИТЕ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК - СРЕДСТВО ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДИАЛОГ МЕЖДУ ОБЩЕСТВОТО И ЛИЧНОСТТА

Станислава Симеонова

web

1. В съвременните научни изследвания социализиращата роля на обучението по български език (ОБЕ) се разглежда успоредно със значението на ОБЕ за развитието на личността на ученика (Димчев 1998, Кръстанова 2003 и др.). Интерпретацията на връзката между човека и езика се развива в две основни направления - езикът е незаменимо средство за общуване, неговата роля е да приспособи човека към социалния свят, а, от друга страна, чрез езика индивидът усвоява колективния опит и го преработва в субективен. Субективният опит е от значение, доколкото подчертава уникалното, но осъзнаването му не е възможно без съотнасяне към социокултурните норми. От вътрешното осмисляне на информацията, влиянието, усещането за себе си и за другите зависи развитието на човека и на света, но няма значимо развитие без диалог между субективния и колективния опит. В този смисъл ориентацията на взаимовръзката личност - език е едновременно социална и индивидуална, тя създава предпоставки за общуване между човека и обществото. Диалогът не може да се осъществи директно. Условията, при които се реализира, се определят от актуалното състояние на културата и от избора на посредник.

В смисъла на Т. Парсънс културата се приема като по-широка рамка от обществото (Парсънс 1993: 569), което не означава, че промени в социалните механизми на развитие няма да доведат до промени в системата на културата. Обществото се променя под въздействието на отделния човек, т.е. развитието на личността води до развитие на културата и посредник в тази връзка е социалният свят. Качеството на отношенията между индивида, обществото и културата зависи от равнището на социокултурната компетентност (СКК) на личността. СКК се схваща като комплекс от личностните характеристики и ценности на индивида, знания за социалните и културните норми на средата и умения за тяхното съвместно прилагане с оглед на пълноценното участие в процеса на общуване (Симеонова 2004).

Изборът на посредник в диалога между личността и обществото се извършва според целите на съответния научен анализ. В тази статия се разглежда ролята на медийните текстове в ОБЕ. Средствата за масова информация в последните години не се ограничават само до изпълнението на функцията, посочена в названието им. Една от основните причини за това е повишаването на стойността на информацията, превръщането й в основна структурна единица на обществото. В този смисъл медиите не просто отразяват, те изграждат образа на социалния свят през погледа на субекта. Невъзможно е дори накратко да бъдат обхванати всички видове средства за масова информация, заедно с характерните особености на дискурсите на съвременното медийно общуване. Затова в статията се анализира печатният медиен текст като средство за осъществяване на диалога между обществото и личността и за повишаване качеството на намесата на индивида в социалния свят. Приведен е конкретен пример за работа с печатни медийни текстове в ОБЕ.

2. В часовете по български език учениците многократно разглеждат медийни текстове, но в 7. и 11. клас те са отделен обект на изучаване. Основните функции на медийните текстове са:

- да информират;

- да подтикват към търсене на допълнителна информация;

- да изразяват общественото мнение;

- да формират общественото мнение;

- да диагностицират актуалното състояние на обществото;

- да прогнозират културното развитие на обществото и др.

При изпълнението на всяка от функциите си текстът "се среща" с личността на своя събеседник. Общото във възрастовите характеристики на подрастващите е стремежът към изграждане на Его-идентичност (Стаматов 2003: 37). Качеството на взаимодействието с текста се определя от равнището на СКК на ученика, което, по думите на Г. Нюнер, може да бъде афективно, когнитивно или прагматично (поведенско) (Нюнер 1997: 105-106). Всяко от посочените равнища отговаря на определен тип нагласа към действителността.

Афективната нагласа предполага емоционално обвързване с разглеждания проблем и лично становище по него, което е изградено въз основа на собствените предпочитания. В състояние на афект получената информация се интерпретира само в рамките на нейното отношение към индивида - доколко и по какъв начин сведенията са важни за интересите му. Отговорът на такава информация невинаги е аргументиран или осъзнат; ако тя съвпада с предварително изработеното становище по въпроса, не се търсят допълнителни сведения. Когато диалогът се осъществява на афективно равнище, ученикът е податлив на манипулация, доколкото получените данни потвърждават собствената му позиция - в този случай той е по-отворен и към възприемане на езика, назоваващ явлението. Манипулацията не се разглежда само като негативно явление, тя е неразделна част от всеки процес на общуване, независимо от темата и контекста (Грачев 2004), но несъзнателното приемане на въздействие отвън не помага за самостоятелното формиране на Его-идентичност. Противоречие между личното мнение и информацията в медиите отключва съпротива срещу информацията и възпрепятства евентуалното обогатяване и развитие на личността на ученика. Индивидът се самоопределя като принадлежащ към онази част на обществото, която поддържа конкретна идея или идеология, като проблемът се състои в това, че той може би е станал привърженик на разглежданата теза, без да се запознае с нейните алтернативи.

Друга възможност е отговор на когнитивно равнище. Когницията най-често се свързва със съзнателното отношение към информацията. Според някои изследователи когницията включва организацията на моториката, възприятието, представите, спомените, вниманието, мисленето, творчеството, разработката на планове и стратегии, разсъждението, символизацията, логическия извод, решението на проблема, класификацията, фантазията и мечтите (Демянков 1994). Сблъсъкът между афекта и когницията води до т.нар. когнитивен дисонанс - разминаване между предварителното очакване, предварителната нагласа към събитието, явлението, човека и познанието за него (Джонев 1996: 218). На пръв поглед когнитивният дисонанс само задълбочава объркването на ученика и го прави още по-уязвим и по-податлив на манипулация, но всъщност именно от съзнанието за разминаване на позициите се поражда отношението към алтернативата като важен елемент на диалога.

Прилагането на дискурсен анализ подпомага взаимодействието между текста и неговия реципиент и развива СКК на ученика. Чрез анализа се определят характеристиките на социокултурния контекст, в който текстът е вписан, разглеждат се особеностите на източника на информация. Дискурсният анализ задължително включва лингвистичен анализ, тъй като е възможно несъответствие между езика и съдържанието на текста. Открояват се тезата на автора и оказваното от него влияние, структурира се алтернативна позиция. Допускането на възможността за съществуването на алтернатива на която и да е теза води до промяна на нагласата, подтиква към търсене на допълнителна информация и към повишаване на качеството и количеството на аргументите в подкрепа на собствената позиция.

Какъвто и да е отговорът на ученика, той се отнася към поведенското равнище на неговата СКК. Това равнище се изгражда от предходните две и е външният израз на реакцията на субекта. От диалога не се очаква постигането на идеална крайна форма и на абсолютна истина, той е вдъхновен от стремеж към тях, но изконното различие между хората не позволява съвършенството на единението. Затова основната идея е продължаването на диалога между обществото и личността, разглеждан като път на развитие. Отговорът е пълноценен тогава, когато не отблъсква събеседника, а го задържа в полето на общуването и на взаимодействието и по тази причина трябва да бъде съобразен със социокултурните норми.

3. Анализираният печатен медиен текст е със заглавие "Аз формата" (сп. "Егоист", бр. 100, 2005: 14). Причина да бъде избран e, че работата с такъв текст би допринесла за реализиране на по-горе посочените функции на медийните текстове. От значение са също особеностите на медията, ориентирана предимно към младите хора, както и някои съвременни културни тенденции, отразени в съдържанието на текста.

Ако личното местоимение аз беше търговски продукт, със сигурност щеше да се продава с приложено към него дебело упътване и задължителните в случая знаци "отровно", "чупливо", "опасно за лица под 18 години", "да не се употребява от зле възпитани хора, политици, шефа на "Топлофикация - София" и шефа на паркинги и гаражи (пак София)". […] Ще изглеждам много добре осведомен, ако цитирам най-големия противник на егото - Йозеф Рацингер, по настоящем Бенедикт ХVІ. Светият отец много често споменава релативизма и егото като, хм, дявола почти.

"Движим се към диктатура на релативизъм, която не признава абсолютно нищо и чиято висша ценност е собственото его и собствените желания на отделния индивид. Релативизмът оставя хората да се носят по течението и така те се увличат от всеки повей на всяко новопоявило се учение".

Лично аз съм против всяка обективна стерилност, което само по себе си е контра теза на новия папа и е наръч съчки в камината на релативизма. […] Не мисля, че някой може да живее без аз, все пак. Безличността на масата е комфортна, но категорично безсмислена за индивида. Личното местоимение в първо лице, единствено число е това, което създава историята. Въпросът е само кое Аз е доброто и кое - деструктивното. Както казах, егото е опасна материя. И тук не става въпрос за дребните мизерии, които хората с лека ръка наричат егоизъм. Да отстоиш мястото си на опашката означава, че отстояваш своето аз, да се прередиш е липса на възпитание. Да искаш да поведеш хората означава да имаш идея, да ги заблудиш умишлено е престъпление. Точно затова азът е толкова тънка материя. Хората често предпочитат да лицемерничат с алтруизъм, когато в същото време им се иска да казват аз. Аз стои на много ветровито място, защото е нависоко и самт.

Факт е, че всеки неустойчив човек, дръзнал да показва характер, може да бъде перце в бурята на съдбата и при случаен повей да се люшка в пустотата на своята мизерия. Може. Но може да бъде и друго. Ценностите са общовалидни - интерпретацията и употребата - различна. Всяко важно откритие, всеки ценен продукт, всяка ценна идея и смислена вяра носят в себе си просветление, но и смъртна опасност. […]

Разликата между развитието и разрушението е, че зад едното стои аз, а зад другото ... пак аз, но от името на ние и подчинението към те. Те ме накараха, те са виновни, аз го правя заради вас, аз реших от името на народа. Понякога има и то, но то е в наивния вариант на то така си беше - детско и наивно. […]

Истинското аз е силно, когато няма местоимения в множествено число и абстрактното трето лице. Когато не търсиш вината във вие и оправданието в те.

Силно е, когато пред мухлясалите стени на статуквото се изправя първо лице, единствено число в компанията на сказуемо. Аз искам, аз вярвам, аз мога. Тогава се случват добрите приказки. Истинското его тръгва първо на бой срещу мелниците и променя света. […]

Доброто аз означава личност, означава да посочиш път, означава да поемеш отговорност, означава да понесеш последствия, без да мрънкаш. Комфортът на ние не крие рисковете от грешката, от отговорността, от наказанието. Да стоиш и да мърмориш в ъгъла може да те направи симпатичен, но не и лидер.

Да, сигурно е релативизъм, да, сигурно е егоизъм, но е в първо и единствено лице. На човек с лице можеш да разчиташ, защото каквито и да са познанията му, те са от първа ръка, независимо на какъв вятър са отстояли. […]

Е. Спахийски

Читателският отговор на афективно равнище е разположен по оста отхвърляне на въздействието - безразличие - приемане на въздействието и дори да бъдат приведени, аргументите към собствената позиция на ученика са личностно ориентирани, без социална значимост.

Когнитивният дискурсен анализ разграничава манипулация на равнището на съдържанието и манипулация на равнището на езика на текста. Съдържанието се вписва в очертаната рамка на опозицията между две култури - индивидуалистична и колективистична. Индивидуалистичната култура се характеризира с реализация и самоактуализация на Аза, с акцент върху неговата собствена ценност и значимост, докато в колективистичната култура се поддържат ценности, които не накърняват единството на колектива (Лебедева 1999). В текста тази опозиция е изразена като Аз срещу Ние, субективен релативизъм срещу обективна стерилност. Авторът включва в подкрепа на своята позиция социокултурни норми на социалните отношения, които не се отричат в нито една от двете културни парадигми: да отстоиш мястото си, да поведеш хората, да поемеш отговорност. Читателят може да избира модел на поведение между тях и съответните им противоположности: да се прередиш, да заблудиш хората, да се скриеш, но ако избере да е привърженик на социокултурните норми на социалните отношения, това не означава, че той подкрепя позицията на автора.

Текстът съдържа своеобразен диалог с някои представители на религиозни, държавни и икономически институции - с папата, с политиците и с шефовете. В разглежданата публицистична статия не се цитира коректно - няма посочен източник, чрез който информацията да се провери. Ако читателят иска да формира позиция не според доверието, което има в автора на текста и в съответната медия, а според собствените си знания, трябва да потърси допълнителни източници и да провери дали наистина Йозеф Рацингер е противник на диктатурата на релативизма. Повече сведения са необходими и за управителите на "Топлофикация" и на "Паркинги и гаражи" (София), за да се разбере откъде идва оценката, че са зле възпитани. Същата оценка, дадена от автора и на политиците, не може да бъде проверена, тъй като те са представени като анонимна и обобщена формация. Противопоставянето на обществените институции не е аргументирано.

Субективен релативизъм в текста означава теория за Аза като самостоятелно постигащ своята истина, т.е. отхвърля се идеята за истина, еднаква за всички. Значим е начинът, по който индивидът интерпретира собствения си опит. Авторът подкрепя тези схващания с твърдението, че ценностите са общовалидни, но тяхната интерпретация е различна. Успоредно с това той изгражда опозицията добро Аз, истинско Аз срещу деструктивно Аз. Доброто и истината са универсални категории, но тъй като в субективния релативизъм универсалните категории са относителни, доброто и истината се интерпретират според собствените интереси и нужди на индивида. Това, което е добро за един, може да се окаже деструктивно за друг.

Авторът предупреждава, че егото е опасна, тънка материя, но не предлага вариант, чрез който да се неутрализират опасностите и да се усвоят тънкостите за овладяване на тази материя. Той има очаквания към своите читатели, че ще бъде разбран правилно, и от тези очаквания се поражда въпросът за вече формираната читателска аудитория на утвърдените медии. Тезата, защитавана от автора на текста, е ключова за творческата програма на списание "Егоист". Неговите постоянни читатели споделят схващането за Аза като източник на сила, истина и добро. Съществена особеност на медийните текстове е, че те първо преминават през цензурата на идеите на изданието, в което са публикувани, и очакванията към читателите до голяма степен са формирани предварително от политиката на медията. Вероятно поради тази причина авторът не привежда логически аргументи към тезата си, а разчита на ирационално въздействие.

Ако въздействието се приеме без когнитивен анализ, няма да бъдат откроени съществени противоречия в съдържанието на текста. В посочения цитат от Йозеф Рацингер не се отричат ролята и значимостта на егото, а се казва, че когато във висша ценност се превърнат собствените желания на индивида, без те да се съотнасят към социалните ценности, човек става слаб и уязвим. Същото твърди и авторът на текста, но с други думи. Личността според него се съизмерва с ценностите възпитание и отговорност към другите. Използвани са множество определения, на чието основно значение е придаден субективнооценъчен нюанс, предполагащ наличие на връзка между индивида и обществото: важно откритие, ценен продукт, ценна идея, смислена вяра.

Авторът отрича безличната форма на съществуване, възхищава се от отстояването на собствената позиция, на собственото лице. Но той дава власт на Аза, допуска съществуването на лидер и маса - хора, които приемат този лидер и според логиката на текста нямат собствена позиция, не са Аз. Не може да съществува Аз, без той да изпъкне сред другите, но авторът смята, че разликата между развитието и разрушението е, че зад едното стои аз, а зад другото… пак аз, но от името на Ние. Това твърдение води до объркване - ако истинското Аз е силно, когато няма местоимения в множествено число, то тогава истинското Аз е невъзможно. Според автора не е така. Той дефинира истинското его като това, което тръгва първо на бой срещу мелниците и променя света.

Битката с вятърни мелници е метафора, заложена в романа "Дон Кихот" на М. Сервантес, с универсални значения за западноевропейската култура. Значенията са две:

- боят с мелниците олицетворява себеизразяването на човека и неговото безстрашие пред по-силния "враг";

- "врагът" е фиктивен и от тази гледна точка борбата с мелниците е безсмислена и нищо не променя.

В заключение авторът включва темата за взаимопомощта и допуска същностна еднаквост на хората, което противоречи на неговия възглед за уникалността на субективния опит: на човек с лице можеш да разчиташ, защото каквито и да са познанията му, те са от първа ръка. Ако познанията на един човек могат да бъдат полезни и за другите, тогава съществува обективен опит. Идеята за обективността присъства в текста буквално - в словосъчетанието обективна стерилност, и преносно - в общовалидни ценности. Авторът не изяснява разликата между обективната стерилност и общовалидните ценности.

Анализ на манипулацията на равнището на езика на текста изисква уточнението, че въздействието е продуцирано от конкретна дума, но само в контекста на цялостния смисъл. Между използваните изразни средства се отличават метафорите наръч съчки в камината на релативизма; личното местоимение… създава историята; Аз стои на много ветровито място; неустойчив човек, дръзнал да показва характер, може да бъде перце в бурята на съдбата; пред мухлясалите стени на статуквото се изправя първо лице. Употребата на метафори свидетелства за богатство на езика, за уникалност на изказа, но чрез метафори не се доказва нищо. Те помагат функцията на текста да се определи като въздействаща, предизвикват читателя към интерпретация, към поставяне на въпроси, чийто отговор авторът не дава.

Щом Азът създава историята, защо се допуска съществуването на буря на съдбата? Историята е част от статуквото, което означава, че мухлясалите стени са издигнати също от Аз. Означава ли това, че развитието е сблъсък между Аз в настоящето и Аз в миналото? Ако има такъв сблъсък и ако се допуска, че отвъд него е текущият ход на събитията, независещ от Аза (съдба), то тогава нито един Аз не е устойчив и всеки Аз е перце в бурята на съдбата.

Като дефиниция за силно Аз авторът използва метафора на граматическата конструкция първо лице единствено число в компанията на сказуемо - аз искам, аз вярвам, аз мога, и добавя, че тогава се случват добрите приказки. Същата конструкция имат и фразите аз убивам, аз мразя, аз разрушавам и в известен смисъл могат да характеризират силното Аз, но приказките няма да бъдат добри.

Чрез словото авторът очертава много ясно две противоположни позиции. Думи и изрази, с които той подкрепя своята теза, са: силно, истинско, първо, променя света, личност, отстоявам, познания, развитие. Другото схващане е отхвърлено като престъпление, дребни мизерии, разрушение. Анализът на съдържанието показа, че две алтернативи в рамките на този текст реално не съществуват.

В дадения контекст манипулация на равнището на езика се извършва и чрез наречията категорично, често, чрез повторение на епитета наивен, чрез сравнението, комбинирано с междуметие, като, хм, дявола почти и др.

Когнитивният дискурсен анализ трудно може да бъде изчерпателен, идеята е да се очертае обща рамка за познавателния подход към медийния текст. Стремежът не е позицията на автора да бъде подкрепена или отхвърлена, а да бъде разбрана. Анализът на когнитивно равнище е основният източник на аргументи при формиране и отстояване на собственото мнение на ученика. Ако някой е съгласен с тезата на текста, ще има предвид кои са "уязвимите" моменти в нея и ще се опита да ги неутрализира чрез търсене на допълнителна информация, предефиниране на понятията, по-ясно разграничаване на проблемите, рационална аргументация. При формиране на различна позиция когнитивният анализ дава възможност на ученика да изгради своето изложение, без да допуска логически противоречия, както и да обори алтернативната теза.

В идеалния случай позицията на читателя се формира чрез съчетаване на когнитивен анализ и на афективен отговор, като именно когнитивният компонент е този, който придава индивидуален характер на поведението. Ученикът прави своя избор, но след като познава аргументите на автора и след като е преценил дали изобщо му е предложен алтернативен възглед. Социалната ориентация на поведението изисква ученикът да разбира противоположните позиции по един и същ проблем и да защитава своята с логически издържани доказателства, без да накърнява правото на избор на събеседника си. Най-важното в продуцираното поведение е външното въздействие да бъде анализирано и съзнателно прието или отхвърлено.

4. Всеки млад човек има своята лична идеология, основана на афекта и на стремежа към добрата промяна. Този своеобразен "бунт" срещу социалния свят е една от причините за нестихващата еволюция на човечеството. Ролята на учителя е да създаде условия за диалог между личното мнение на ученика и социокултурните норми на обществото, т.е. да социализира младия човек, помагайки му да не изгуби себе си. Учителят е посредник между обществото и изграждащата се личност на ученика (Постик 1979: 101), като и в двата случая е субект на отношението, т.е. становището на учителя също може да бъде трансформирано под въздействие на аргументите на ученика. Учителят е първото "препятствие", което ученикът трябва да преодолее, за да предложи схващането си на света извън класната стая.

Работата с медийни текстове в ОБЕ подготвя ученика за социална роля в най-широкия смисъл на думата - за ролята на събеседник и пълноправен съучастник в развитието на обществото. Когнитивният езиков и съдържателен анализ на текста, търсенето на допълнителна информация помагат на младия човек да си създаде представа за цялостната картина на социума, към който принадлежи, обогатяват възможностите му за изграждане на собствена позиция. В съвременния свят гъвкавостта на диалога кореспондира със стабилността на личността - именно затова допускането на възможните алтернативи не влияе отрицателно върху изграждането на Его-идентичност.

БИБЛИОГРАФИЯ

Грачев 2004: Грачев, Г., И. Мельник. Манипулирование личностью. <http://www.i-u.ru/biblio/archive/grachev%5Fmanipulirovanie/> (15.01.2006)

Демянков 1994: Демьянков, В. Когнитивная лингвистика как разновидность интерпретирующего подхода. - Вопросы языкознания, 1994, № 4. <http://www.infolex.ru/Cogni.html#_Toc32468339> (15.01.2006)

Джонев 1996: Джонев, С. Социална психология. Т. 2. Общуване. Личност. София, 1996.

Димчев 1998: Димчев, К. Обучението по български език като система. София, 1998.

Кръстанова 2003: Кръстанова, В. Социолингвистичната компетентност на учениците в обучението по български език (5.-12. клас). София, 2003.

Лебедева 1999: Лебедева, Н. Введение в этническую и кросс-культурную психологию. Москва, 1999, 44-62. <http://www.sociograd.ru/artfiles/1776/lebedewa.doc> (15.01.2006)

Нюнер 1997: Neuner, G. La role de la competence socioculturelle dans l’enseignement et l’apprentissage des langues vivantes. - В: La competence socioculturelle dans l’apprentissage et l’enseignement des langues. Conseil d’Europe, 1997, 97-151.

Парсънс 1993: Парсънс, Т. Отново за културната и социалната система. - В: Идеи в културологията. Т. 2. София, 1993, 566-585.

Постик 1979: Postic, M. La relation educative. Paris, Presses universitaires de France, 1979.

Симеонова 2004: Симеонова, Ст. Проблемът за социокултурната компетентност - предизвикателство пред методиката на обучение по български език. - Български език и литература, 2004, кн. 6, 9-22.

Стаматов 2003: Стаматов, Р. Детска психология. Пловдив, 2003.

© Станислава Симеонова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 6
© Електронно списание LiterNet, 10.02.2006, № 2 (75)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 6.