ТЪМНО

web

На баща ми

Сигурно е тъмно там долу
сред сенки и спомени... течаща река.
Бели облаци - плъзнали голи...
а всичко под тебе е черна земя.

Там, където бие камбаната,
дъждът и сълзите ръка за ръка
в напукани устни се стичат и падат
на черната, гола земя.

И моето сбогом е глуха милувка
на отворена, празна ръка...
по-хладна от всичко... студена целувка.
Сред пъстри, но мъртви дъждовни цветя.

Кръвта е по хляба, разбита е чашата,
аз сипах в земята молба за живот.
Да дойде при тебе, да мине през мрака
и после да пари във мен като сол.

Пак бие камбана, в притихнали спомени
разбиват се облаци в сухи очи.
Не мога да плача, дъждът във сърцето ми
прелял е в подземни реки.

© Станимир Димитров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.12.2004, № 12 (61)