Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СРЕЩА
web | Думи
на вятъра
Оплешивял, облечен в изтъркано яке,
нахлузил на краката кърпени обувки,
животът ми се смее във очите
и заеквайки, ме увещава,
че още не съм остаряла
и той на драго сърце би впил
горещи устни в шията ми.
Дали да му повярвам
на този стар коцкар,
да забравя колко са годините ми
и да се отпусна в ръцете му -
макар и груби, но безкрайно топли
да ме люлее в тях, докато заспя,
и в прегръдката му да не усетя края.
© Станка Парушева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2004
Станка Парушева. Думи на вятъра. Варна: LiterNet, 2004
|