 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НИЧИЯ ЗЕМЯ
Вече съм ничия.
Като онази ничия земя,
разстлала се между две граници,
обрасла с неотъпкана трева.
Никой няма нужда от мене.
На никого нищо не дължа.
Сърцето ми припърхва
като бяла врана,
усетила най-после свобода.
Дано по-дълго ме държи в плен
това чудесно чувство за безтегловност.
Дано никой не се сети за мен
и не предяви
права за собственост.
© Станка Парушева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2004
Станка Парушева. Думи на вятъра. Варна: LiterNet, 2004