Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЪПЛЪЩЕНИЯ
web
Тази събота влязох в дъжда,
приюти ме прозрачната къща.
Станах охлюв, изписах следа
под небесния поглед намръщен.
После гъба разтвори пръстта
със червено отровно чадърче.
Водна лилия в миг разцъфтя.
Жаба скочи от мостчето дървено.
И събличам сезон след сезон.
Водна струя е моето тяло.
И душата, поела озон,
търси своето ново начало.
© Светла Караянева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.12.2006, № 12 (85)
|