В ОЧАКВАНЕ НА АВТОБУСА ЗА АТИНА
ПРЕД ХОТЕЛ "ТРИМОНЦИУМ"

web

На новите гурбетчии

Тя се гримира в огледалце пластмасово,
седнала върху пътните чанти -
руж върху скулите на умората,
сенки върху сенките ...
В огледалото за обратно виждане
тя събира площада
с угрижени утринни стъпки,
древния форум и вечните гълъби,
сънното дишане на тежките хълмове.
Тя гримира града, битието,
неподвижните зеници на изпращачите
преди големият син автобус
да погълне умореното тяло,
преди да изхвърли черупката смляна
на чужда земя и под чуждо небе
да говори душата й с облаче бяло.
Тя се оглежда за сетен път,
прибира червилото, сенките
в чантата, пълна с надежди и грижи.
И дочува шепот пластмасов:
"Ти си най-красивата!"

© Светла Караянева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.12.2006, № 12 (85)