|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАМО
web
Завръщаме се преди словото.
И хаосът е топъл, лепкав мрак
в дланта на Господ.
Не искам да се раждам още.
А думите скимтят и драскат
по вратата...
Извайваш ме от глината -
ребро самотно, крехко
посяваш грях в плътта ми.
Но аз се сливам с хаоса,
уютна е утробата му топла.
Не искам да се раждам.
Защо напират думите,
защо ме търсят...
Говорят друг език телата,
преплитат се във възел Гордиев,
Коя съм аз и ти къде си -
Сиамските близнаци с обща кръв.
Защо светът нахлува в сетивата
и скоростта на светлината
ме изтласква...
И думата, която ме разсича
със скалпела на Цезар
е първата и сетната
под слънцето.
© Светла Караянева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.12.2006, № 12 (85)
|