Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВИКТОР ЮГО И БЪЛГАРИТЕ?

Рая Заимова, Деница Маринова

web | web

Обикновено когато се връщаме назад във времето и си припомняме събитията около Априлското въстание, свързваме това знаменателно събитие от българската история и с името на Виктор Юго като авторитетната личност от Европа, която е надигнала глас на протест заедно с Гладстон, Тургенев и редица други. Всъщност, дали е точно така и в какъв контекст известният писател, общественик и републиканец обръща поглед към Балканите? В събраните му съчинения под заглавие “По време на изгнанието” (1876-1885), във втория том е поместена негова реч, озаглавена “За Сърбия” (1876)1. В последните години Тончо Карабулков специално обръща внимание на тази реч, публикувайки я в оригинал и оставяйки отворен въпроса за объркването на сърби и българи. Авторът констатира, че български историци, който са наясно със съдържанието й, съзнателно избягват да споменават за грешката на Юго, защото явно създаденият мит е дълбоко залегнал в съзнанието на народа и по-добре да не бъде развенчаван (Карабулков 2003: 13-16). Известно е, че за последния говорят големият брой споменавания във всякакъв род учебна и неучебна литература у нас. Всъщност, освен конкретните факти и изреченото от авторитетната личност, съществува и друг поглед към позицията на Юго, която е не само общочовешка, но и твърде актуална. Тук поместваме пълния текст в превод на български заедно с едно писмо на Юго, адресирано до Президента на Конгреса на мира в Женева.

 

За Сърбия

Става необходимо да привлечем вниманието на европейските правителства върху един толкова малък факт, който както изглежда правителствата не забелязват въобще. Ето го този факт: убиват един народ. Къде? В Европа. Има ли свидетели този факт? Един свидетел, целият свят. Виждат ли го правителствата? Не.

Нациите имат над тях нещо, което е под тях - правителствата. На моменти, това противоречие избухва: цивилизацията е в народите, варварщината е в правителствата. Желана ли е тази варварщина? Не, тя е просто професионална. Това, което знае човешкият род, правителствата не знаят. То се дължи на това, че правителствата поради късогледство не виждат нищо друго освен правото на държавата. Човешкият род гледа с друго око - съвестта.

Ще учудим европейските правителства, съобщавайки им едно нещо, това, че престъпленията са престъпления, това, че по-малко е позволено на едно правителство, отколкото на един индивид да бъде убиец, това, че Европа е солидарна, че всичко, което се прави в Европа, е правено от Европа, че ако съществува едно озверено правителство, то трябва да бъде третирано като диво животно. Това, че в часа, който е съвсем близо до нас, пред очите ни се избиват, опожаряват, грабят, изтребват, колят бащите и майките, продават се малките момичета и момчета, съвсем малките деца, за да бъдат продадени, се разсичат на две, с един удар на сабята. Изгарят се семейства в къщите им. Например, този град Балак [Батак] е смален за няколко часа, от 9 хил. жители на триста. Гробищата са претрупани с повече трупове, отколкото могат да се погребат, така че мъртвите разнасят чумата върху живите, които са изпратени в кланицата. Това е добре дошло! Казваме на европейските правителства, че бременните жени се отварят, за да бъдат убити децата в утробата им. На обществените места има купища от скелети на жени, имащи следи от изкормване, кучетата гризат по улиците черепите на млади, насилени момичета. Всичко това е ужасно. Достатъчен би бил един жест от страна на европейските правителства, за да го възпрепятстват. Диваците, които извършват тези злодеяния, са ужасни, а цивилизованите, които ги оставят да действат, са страхливци.

Дошъл е моментът да се надигне гласът. Всеобщото възмущение настава. Има моменти, в които човешкото доверие взема думата и дава на правителствата заповедта да го слушат.

Правителствата мънкат неясно някакъв отговор. Вече са изпробвали това пелтечене. Те казват: Преувеличава се.

Да, преувеличава се. Не за няколко часа е бил изтребен град Балак [Батак], а за няколко дни. Казва се, двеста опожарени села, но са едва деветдесет и девет. Това, което наричате чума, е само тифус. Не всички жени са били насилени, не всички момичета са продадени, някои са се измъкнали. Обрязали са затворници, но също така са им отрязали главите, това, което омилостивява факта. Детето, за което са казвали, че е било подхвърлено от едно на друго остро оръжие, всъщност е било набучено на върха на дървен кол. Където има едно, вие слагате две, преувеличавате двойно. И т.н., и т.н.

А после защо този народ въстава? Защо едно стадо от хора не се остави да владее като стадо диви животни? Защо?... т.н.

Този начин на временно помагане засилва ужаса. Да се препираш с общото възмущение, нищо по-пошло. Смекчаването утежнява. Това е проницателността, защитаваща варварщината. Това е Византия, извиняваща Истанбул.

Да наричаме нещата с истинските им имена. Да убиеш човек край гора, която наричат Бонди или Черната гора е престъпление, да убиваш един народ край онази друга гора, която наричат дипломация, също е престъпление.

По-голямо. Ето всичко.

Ограничава ли се престъплението по отношение на значимостта си? Уви! Всъщност, това е стар закон от историята. Убивате шест човека, вие сте Тропман. Убивате шестстотин хиляди, вие сте Цезар. Да бъдеш чудовищен, е да бъдеш приемлив. Доказателствата: Вартоломеевата нощ, благословена от Рим, Драгонадата, възпята от Босюе, Десети Декември, приветстван от Европа.2

Време е старият закон да бъде последван от новия. За да бъде така мрачна нощта, трябва хоризонтът да свършва в белота.

Да, нощта е черна; свидетели сме на възобновяване на фантоми; след списъка на осъдените от папите учения идва Корана; от една Библия към друга се побратимяваме; jungamus dextras3; иззад Светия престол се издига Високата порта; дава ни се избор в мрака; и виждайки, че Рим ни предлага своето средновековие, Турция е сметнала, че може да предложи свое.

И оттук нещата, които се случват в Сърбия.

Докъде ще се стигне?

Кога ще свърши мъченичеството на тази героична малка нация?

Време е от цивилизацията да произлезе величествена защита и да се отиде по-надалеч.

Тази защита в отиване надалеч в престъплението, ние, народите, ние, го приписваме на правителствата.

Ала ни казват: Вие забравяте, че има “въпроси”. Да убиеш човек е престъпление, да убиеш народ е “един въпрос”. Всяко правителство има своя въпрос; Русия има Константинопол, Англия има Индия, Франция има Прусия, Прусия има Франция.

Ние отговаряме:

Човечеството също има своя въпрос; и ето го този въпрос, той е по-голям от Индия, Англия и Русия: това е малкото дете в корема на майка си.

Да заместим политическите въпроси с човешки въпрос.

Цялото бъдеще е тук.

Да кажем, че каквото и да правим, бъдещето ще дойде. Всичко му помага, дори престъпленията. Ужасни служители.

Това, което се случва в Сърбия, доказва необходимостта от Съединени европейски щати. Колкото до разединените правителства, те наследяват обединените народи. Да завършим това с империите убийци. Да сложим намордници на фанатизма и деспотизма. Да счупим меча, слуга на пристрастията и догмите, които стискат сабята в юмрук. Повече войни, повече сеч, повече касапници. Свободна мисъл, свободен обмен. Братство. Толкова ли е труден мирът? Европейската република, Континенталната федерация, няма друга политическа реалност освен тази. Разсъжденията го констатират, събитията също. С тази реалност, която е необходимост, всички философи са съгласни и днес палачите присъединяват своите демонстрации към демонстрациите на философите. По свой начин, прецизно, защото тя е ужасна, дивостта свидетелства за цивилизацията. Прогресът е подписан от Ахмед Паша4. Това, което жестокостите в Сърбия излагат без съмнения, е, че на Европа й трябва европейска националност, едно единствено правителство, огромен братски арбитраж, мирна, със самата себе си, демокрация, всички посестрини нации, имащи за престолнина и център Париж, така наречената свобода, имаща за столица светлината. С една дума, Европейски съединени щати. Това е целта, това е пристанът. До вчера това беше истината, благодарение на палачите в Сърбия, днес това е очевидност. Към мислителите се присъединяват убийците. Доказателството беше направено от гениите, ето го вече, правено от чудовища.

Бъдещето е един Господ, теглен от тигри.

Париж, 29 август 1876

 

 

До Президента на Конгреса на мира в Женева

Париж, 10 септември 1876

 

Мой почтен и скъп президент,
Изпращам ви моите братски пожелания.

Конгресът на мира упорства, и има право.

Пред осакатена Франция и измъчвана Сърбия цивилизацията се възмущава и протестът на Конгреса на мира е необходим.

В Берлин е препятствието за мира. В Рим е препятствието за свободата. За щастие Папата и императорът не са съгласни. Рим и Берлин трябва да се завземат.

Да се надяваме.

Приемете моето сърдечно ръкостискане.

Виктор Юго

 

Малко време след потушаването на Априлското въстание интересът на Европа се задържа на Балканите и заради войната, която Сърбия и Черна гора започват срещу Турция на 30 юни 1876 г., продължила до есента на същата година. През декември започва Цариградската дипломатическа конференция и великият везир Мидхат паша обявява първата конституция в историята на Османска Турция. Междувременно либералът Драган Цанков и консерваторът Марко Балабанов, подпомогнати от българския Екзарх и генералния консул на САЩ в Цариград, правят обиколка из Европа (Виена, Париж, Берлин, Рим, Лондон), за да запознаят отблизо тамошната общественост с българската кауза.

В тези наситени със събития месеци Виктор Юго - вече избран (януари 1876) за депутат на Сена в Сената - явно е произнесъл речта “За Сърбия” на 29 август 1876 г. Говори се за зверства в “Сърбия” и за селището Balak (вероятно става дума за Батак), без да се споменава етнонимът “българи”. И всичко това е на фона на насилието, което никога не е било чуждо на човечеството. Прави впечатление, че изключително набляга на събития от новата история в Европа, където по религиозни и политически причини са извършвани масови убийства. Изцяло се следва просвещенската идея на философите за борба срещу фанатизма, независимо от кой етнос или религиозна общност е причинен.

Представители на различни западни вестници посещават българските земи: французите Емил Жирарден, Жан Петри, дьо Вестен; американците МакГахан, Едуин Пиърс и др. Впоследствие световната общественост в лицето на британския либерал Уилям Гладстон и на руските писатели Лев Толстой, Ф. Достоевски, Ив. Тургенев надига глас за защита интересите на българите.

Най-първата дописка за събитията за Априлското въстание излиза изпод перото на Пиърс в “Daily News” на 30 юни 1876 г. Явно е, че въз основа на информациите в пресата (Daily News, Illustration, Figaro, Temps и др.) бележитият писател, художник и общественик е изразил възмущението си от безразличието на западните правителства за съдбата на поробените и от безчовечната турска политика. Разгромът в Батак и изобщо на Априлското въстание надвишава с мащабите си разгромените сръбски сили. Ала за републиканеца Юго конкретният потиснат народ е само повод, за да засегне най-важния и болезнен въпрос за човешките права. “Цивилизацията е в самите народи, варварството е в правителствата”. В голямата просвещенска категория цивилизацияса отнесени човешките права и свободи, братството и равенството, демокрацията. Идеалът на известния писател и общественик е едно общоевропейско републиканско правителство със столица Париж - символът на свободата и Просвещението. Както той сам се изразява - това са Съединените щати на Европа, а също донякъде и стремежът за обединена Европа, от малки и големи нации.

Тази своя мечта Юго споделя още през 1849 г. на Конгреса на мира в Париж. Речите му са изцяло пропити от проблемите на съвременния човек: срещу смъртната присъда, правото на труд, свобода на словото и печата, срещу бедността и др. Въпросът е твърде актуален и в днешния ХХІ век. За Юго народите са винаги страдащи. Не случайно класикът на българската литература Иван Вазов следва романтичния порив на френския писател, създавайки романа “Под игото”, вдъхновен и от “Клетниците” от Виктор Юго. Народите са онези маси, които отнасят ударите на войните и последствията от тях или това е съдбата на потърпевшите от нечия политика. Романтичният му поглед обгръща навсякъде в творчеството му всички народи по света, които безкрайно обича и нарича най-общо “моят народ”. Може би поради тази универсалност в мисленето и подчертана човечност Виктор Юго е най-популярният френски писател навсякъде по света и не само заради образите на клетите Гаврош и Козета. “Ти би казал, умирайки: вие ще ме събудите през 1920, през 1940, през 1960, 1980, през 2000 година... Това, което е невъзможно днес е необходимост в утрешния ден” (Юго 2002: 9) Тази истина, която визира човешките права и свободи, произнесена от Виктор Юго в края на живота му, в действителност става част от бъдещето не само на Франция, но и на цяла Европа и света.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Вж. Юго (б.г. 13-19). [обратно]

2. Става дума за важни дати от френската история, свързани с гоненията на протестанти (16-17 в.), а на 10.12.1848 Луи Наполеон Бонапарт е избран за президент на Втората Република. [обратно]

3. Да си стиснем ръцете (лат.). [обратно]

4. Вероятно става дума за първенеца Ахмед ага Барутанлията, който измамва населението на Батак да се предаде, а впоследствие е награден от турското правителство - вж. Гандев (1976: 169). [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Гандев 1976: Гандев, Христо. Априлското въстание 1876 година. София: Наука и изкуство, 1976.

Карабулков 2003: Karaboulkov, T. Victor Hugo et les Bulgares. // Revue périodique sur la vie en Bulgarie, publiée par l’Institut Franco-bulgare, avril-juin 2003, p. 13-16.

Карабулков 2004: Карабулков, Т. Виктор Юго и българите. // Минало, 2004, № 3, с. 47-51.

Юго 2002: Hugo, Victor. L’homme océan. Paris: Bibliothèque Nationale de France, 2002.

Юго б.г.: Hugo, Victor. Depuis l'exil. Tome II (1876-1885). Nelson (éd.) Paris, s.a.

 

 

© Рая Заимова, Деница Маринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.04.2005, № 4 (65)