"ПРАДЯДО МИ ЖИВЯЛ ДАЛЕЧ, В ЕДНА ДЪРЖАВА"

Рая Заимова

web

По италиански почин Ренесансова Франция (16. в.) търси връзка с древни култури и обръща поглед назад във времето, за да формира свой съвременен облик. Френският поет от "Плеядата" Пиер дьо Ронсар (1524-1585), имитатор на Виргилий и Пиндар, се изявява и като защитник на родния език. В някои от творбите му се съдържат автобиографични елементи, които и до днес привличат вниманието на народите, обитаващи земите по Дунава. Една от елегиите му пояснява какви са дедите му и откъде произхождат:

Прадядо ми живял далеч, в една държава,
где Дунавът студен край Тракия минава:
Унгария мини - там, в край възхладен, стар,
наричали "сеньор" маркиза дьо Ронсар...

Самият Ронсар поетично уточнява, че прадядо му маркиз дьо Ронсар бил богат и разполагал с много хора. Един от синовете му станал военен капитан и като тръгнал от родното си място, преминал Унгария и Германия, Бургундия и Шампан, стигнал до Филип дьо Валоа, при когото останал на служба и участвал във военните действия срещу англичаните. За него се казвало, че служил добре на Франция и кралят му дал имоти на брега на река Лоар. Този Ронсар се оженил там и създал потомци, от които произхождал бащата на Ронсар.

Един френски архивен документ с генеалогията на фамилията му дава сведения за въпросния прадядо: Балдуин дьо Ронсар, от България, капитан на унгарци, които отвел във Франция при крал Филип дьо Валоа, срещу англичаните.В същия документ, всред сключените бракове на фамилия Ронсар се чете: Луи Ронсар се ожени за Жана Шодрие в 1514, или това са родителите на поета. Бащата е един от изявените военачалници на кралете Луи XII и Франсоа I.

Още преди българо-унгарските войни от 60-те години на 14 в. в титулатурата на унгарските крале се появява и името "България". Това се свързва с намеренията на папството да приобщи в духовно отношение българите чрез католиците в Унгария. Известно е, че на Шарл дьо Валоа е трябвало да бъде възложено ръководството на евентуален кръстоносен поход, за който крал Филип дьо Валоа правел проект още в 30-те години, т.е. преди да започне Стогодишната война. Някои пътеписи от онова време посочват отвъддунавските земи като български. Всички тези факти подсказват, че е възможно някой от наследниците на маркиз дьо Ронсар да е бил началник на наемни войници, които да са били на служба в Унгария. А това е често срещана практика през онези времена.

В друга елегия, посветена на Шарл дьо Валоа, Пиер дьо Ронсар извежда сънародниците си като потомци на древна Троя - идея, която е споделяна още в ранното средновековие, после от френските рицари, а и от негови съвременници. На други места - също като италианските поети - свързва потеклото на албанците със смелия Ахил и Александър Велики! В духа на ренесансовото мислене търси да издигне и прослави родната си Франция до величието на древните народи и "велики" личности като Херкулес, Карл Велики или константинополските императори - все достойни за подражание герои, оставили следа в европейската цивилизация.

Изграждането на национално достойнство върви като червена нишка в богатото творчество на Ронсар, което съчетава класическата му култура на ренесансов ерудит с поетична дарба. И затова в надгробната му плоча се споменава за неговите "музи", чието начало идва от Изтока и върви към Запада.

Ронсаровите "пътешествия" са озарени от своеобразен прием всред обитателите на крайдунавските земи - българи, унгарци, румънци. Специално на българска почва се изказват предположения, градят се хипотези за произхода на дворцовия френски поет, предтеча на класицизма. Съществува схващане, че въпросният прадядо е бил потомък на рицар от четвъртия кръстоносен поход. Друга от тезите е, че името му идвало от korsat = храбро рицарско сърце и без да се уточнява от какъв език, се заключава, че дедите на Ронсар произхождали от банатските българи. Трети пък правят превод на името Ронсар и при добро нагаждане излиза, че ronce, което означава буквално "къпинов лист", не било нищо друго освен трън. И така Ронсар става по произход Търновчанин! В интернет форумите търновски граждани с възмущение пишат, че щом е тъй, защо французите се "дуят толкова". Ала болярската Ронсарова кръв напоследък бе опровергана пак в публицистиката и заменена със свищовска - "извор на редица видни личности от епохата на Възраждането". Както французите, така и ние, българите, трябвало да се гордеем с изтъкнатия ренесансов творец, дал тласък за излизане от мрака на Средновековието. При тази постановка бихме могли да си зададем въпроса защо например, личност като Алеко Константинов - известен свищовлия - не си е търсил корените в Ронсаровото творчество?

В зората на новото време Франция (и не само тя) търси да изгради свои национални идеали и "музите" от Изтока и Дунава играят ролята на преносител на отминали култури към Запад. По същото време българите са под османска власт и нямат достъп до духовните постижения на Ренесанса. Докато голямата нация е извървяла този път на нагаждане в продължение на няколко века, то на Балканите процесът започва от 18. век насетне и явно не е завършил. И днес българинът неизбежно се оглежда в "чуждото" и търси огледалото на Европа. Последната като че ли е верният критерий, от който, разбира се, се подбира авторитетна личност, посредством чиито писания или създадена митология, се формира българският стереотип. Когато огледалото е на по-утвърдена култура, тогава по-достоверен ще изглежда и образът, който остава запаметен като действителен.

© Рая Заимова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.05.2009, № 5 (114)