Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СТЕРЕОТИПИ И ЕКЗОТИКА "ПО НЕМСКИ"

Рая Заимова

web

Николай Чернокожев. България, стереотипи и екзотикаНаскоро Университетското издателство "Св. Кл. Охридски" публикува обемистата монография на Николай Чернокожев "България, стереотипи и екзотика". Освен петте глави, списък на използваната литература, заключение и резюме на немски език, намираме и едно Приложение, което съдържа превод със съкращения на романа "Хайдутинът" от Ханс Вахенхузен. Сама по себе си подредбата на книгата ни подсказва въвеждане в света на немскоезичната книжнина от XIX век, към чийто анализ на българската тема се прибавят откъси от проза, станали достъпни за наша публика благодарение на авторовия превод.

Подбраните от Николай Чернокожев текстове са поместени в енциклопедични издания, пътеписи и художествена литература. С този избор основателно може да се смята, че това е интердисциплинарен подход, много подходящ за проследяване на поставената тема. Безспорно е, че XIX век е доста наситен откъм информация за Балканите и българите и това проличава най-вече в тогавашното медийно пространство, в което енциклопедичната и пътеписна литература имат приоритетно значение. Николай Чернокожев съзнателно подбира един неизвестен на българската публика романист Ханс Вахенхузен (1823-1898), чиито военни репортажи намират място в периодичния печат навремето. Към документалната част от неговото творчество се прибавят и издирените романи, очерци, фотографии. Българите се появяват като част от словесната евроазиатска мозайка или това е обичайно място не само за немскоезичната книжнина.

Ще припомня накратко, че пътеписната литература от чужди автори заедно с други извори стои като отправна точка в изследванията за османския период. Изданията на български език в няколко поредици с откъси и другаде на пълен текст улеснява преди всичко социално-икономическите търсения. Културологичен поглед към нея се затвърди едва през последните десетилетия. Това може да се каже и в частност за немскоезичната, в това число и историческата, чиято последна изява беше превод и анализ на Й. К. Енгел "История на българите в Мизия" от Надежда Андреева. На фона на тези български публикации, които не е тук мястото да изреждам, Николай Чернокожев се представя в по-различна светлина. От една страна, той продължава очертаната линия на издирване на чуждите стереотипи в неизвестни на българска публика издания. Или това е твърде похвална задача, която успешно изпълнява, и от друга страна, обвързва с проблеми от литературата на Възраждането, идейно кореспондираща с немската проза. Диалогирането между двете ни отвежда на едно друго ниво, което неизбежно обвързва Запада с Изтока или чуждото със своето. Тематичните ядра, за които авторът говори, обхващат най-общо миналото и сегашното, представите и знанията за България и българите и как "полoвинчатият" образ е пресъздаден в художествени текстове от XIX век.

Единствено енциклопедичните и справочни издания дават систематизирана информация, докато в останалите жанрови текстове нейната откъслечност не допринася за оформянето на цялостен разказ за българите в немското културно пространство. Затова пък представянето на един отдалечен свят от образовани хора на перото създава близост на четящия, откриващ по свой начин недостигнати земи и техните жители. Пътеписецът Ханс Вахенхузен или главният актьор на Николай Чернокожев впечатлява с публицистичния си дискурс, в който се преминава от документалност към екзотичност. Въвеждането на вампирите и българската почит към тях предопределя пренебрежението на немскоезичния автор към суеверието и липсата на цивилизованост. Дунав, Балкана, хайдутинът са част от ключовите понятия, които оформят универсалната връзка природа - индивид и отдалечаването на читателя от етически образ(и). От анализа на изворовия материал научаваме и за отсъствието на обратна връзка, т.е. художественото повествование се основава на документални свидетелства, но самото то не би могло да генерира такива. Паралелно с това Чернокожев забелязва мястото на текстовете за българска история в контекста на Вахенхузен и безспорното им различие с тези от Българското възраждане. Все пак чуждият автор - и той не е единственият от Запада - няма склонност да величае българското минало и изгубената средновековна държава. Свободата се оказва универсална ценност, която е плод на просвещенското виждане за модерното време, настъпващо и в сърцето на Европа (Унгария), и насетне. Екзотичните елементи от града и суеверията, башибозуците и пъстрите цигани, всекидневието, припокриващо се с регионалното балканско са част от мозайката на словесните разкази на немския автор. Според българския изследовател цялостен и завършен образ на българите не се постига в новелите, където екзотичните стереотипи допълват и надграждат поднесеното от енциклопедичните издания, а "видяното и чутото" оформя репортажните виждания на Вахенхузен. Фигурите и сюжетите му стават различни от тези, които ни поднася българската възрожденска литература, склонна да изгражда разкази, подплътени идейно от националното усещане.

След това кратко представяне на книгата "България, стереотипи и екзотика" бих искала да наблегна на два проблема: безспорен е приносът на Николай Чернокожев за т.нар. имагология, която у нас има вече утвърдена традиция. Вглеждането в чуждите текстове от изминали времена (пък и сегашни) често пъти предизвиква отрицателни емоции у четящите българи - факт, който Чернокожев споделя на няколко места. Търсенето на чуждото служи неизбежно за изграждане на своето "аз". Когато се тръгва от предначертана мисловна позиция за намиране само и единствено на положителни черти у българина, прочитът се превръща често в критика към чуждия автор. Ще вметна, че преди години по време на Първия конгрес по българистика (1981 г.) небезизвестният Цветан Тодоров изнесе съобщение за пътеписите от XIX век и френската гледна точка за българите. В претъпканата зала настъпи брожение и оживен спор, когато се разбра, че по онова време сме били поставяни в категорията на "варварите". Неразбирането и невникването в съдържанието на "цивилизацията", ще рече "Просветената Европа" - идентична за всички балкански народи - създаде впечатление у публиката за тенденциозност, изразена от емигрант в чужбина! В този ред на мисли авторът на "България, стереотипи и екзотика" има заслугата за поднасяне на немскоезичната книжнина от XIX век от гледна точка на позитивизма - също като Цветан Тодоров и редица други изследователи, той напълно се вписва и продължава серията от български студии по темата за чуждите представи - област, която е неизчерпаема, с динамично развитие и бъдеще.

 

 


Николай Чернокожев. България, стереотипи и екзотика. Техники на сглобяване на български образ в немскоезичната книжнина от XIX век. София: УИ "Св. Кл. Охридски", 2012, 599 с.

 

 

© Рая Заимова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.02.2014, № 2 (171)