ВЪЛЧИЦАТА

web

Промъква се тя
с вълчи стъпки
с космическа ярост
в огнените очи

дива болка по малките й
убити от човек

глад глад глад
вълчи глад

ето тук в тази гора
безпомощно ритат с крачета
обезумели от глад
посинели от плач
две малки човешки
вълчета

отмъщение
не
просто храна
живот

тя ги откърми
след това се роди
един Вечен град
после
цял eдин свят

седя на някакъв древен камък
гледам една стара пощенска картичка
и си мисля разни неща
за яростта за глада за надмогването над инстинкта
на хищника -

просто остава живот
остава един цял
свят...

А после някой важно обяснява
цивилизацията.

© Пламен Павлов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.02.2005, № 2 (63)