САГА ЗА УЧИТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВОЙНСТВО

Пламен Павлов

web

Който познава и следи творческите изяви на Красимир Узунов, надали ще се изненада, че след (или по-скоро заедно) с мащабните проекти "Каймакъ-Чаланъ" (2015) и "Епопеята на Добруджа" (2016) в рамките само на около две години се появява трети негов изследователски труд. При това отново става дума за солиден и майсторски съграден текст, плод на дългогодишни издирвания на архивни документи, писма, спомени, фотографии, отдавна забравени книги и брошури, по-стари и нови изследвания и всевъзможни публикации. Както и в другите книги на автора, и сега историографското проучване е белязано от ерудитския прочит и енциклопедичните знания на историка, но и от пронизващите послания на публициста и таланта на писателя.

Проучването и осмислянето на личността на Борис Дрангов е стара страст на Красимир Узунов. Затова, както се случва понякога, пътят към голямата книга за Учителя на българското войнство се е оказал по-дълъг, а навярно и по-труден. Не във фактологичен и аналитичен план, а от гледна точка на философското обобщение, психографския рисунък, дълбоко преживяната емоция от досега с миналото и неговите герои. И няма как да бъде иначе, когато става дума за личност от мащаба на Борис Дрангов. Сред многото благодарни и възторжени оценки, дадени на този невероятен човек от неговите възпитаници и други съвременници, е и "военен учител" - оценка на признателност, която в духа на епохата е съпоставима с онази за най-големите възрожденски "даскали" на българското племе. Безспорно прав е Красимир Узунов, че от гледна точка на историята подполковник Дрангов е учителят с главна буква - Учителя на българското войнство, който се откроява като никой друг! При това в средата на генерали, офицери и военни педагози, изградили онази българска армия, чиято подготовка, закалка и национален дух ни изумяват и днес.

Красимир Узунов е съумял да представи големия Дрангов на фона на изграждането на възкресената след Освобождението българска войска, на общобългарската борба за свобода и национално обединение. Достойният син на мъченицата Македония е дълбоко свързан с цяла палитра от личности и организационни структури, поели пътя на национално-освободителната революция. Още във Военното училище в София съдбата го среща с Гоце Делчев, Борис Сарафов, Петър Дървингов... С цяла плеяда от ярки личности, които по думите на Ефрем Каранфилов мечтаят да станат офицери, за да посветят себе си на освобождението на поробените сънародници в Македония и Одринска Тракия. Светлозар Елдъров дефинира високите стремежи на младия Дрангов и неговите другари с формулата "офицерска кариера и отечествен дълг" - понятия, които в онова трудно, но и славно време са реалност, а не празна реторика. Нещо повече, високи цели, които чертаят неписания кодекс на българското национално рицарство. От всеки ред в сагата, сътворена от Красимир Узунов, проумяваме, че Учителя на българското войнство не би се появил на сцената на историята, ако Борис Дрангов не бе отдаден по рицарски на поробена Македония. И на мечтата, не, на дълбоко осъзнатия дълг за обединение и просперитет на Родината България - дълг, който е неосъществим без силна, боеспособна и просветена армия.

В яркия жизнен път на Борис Дрангов борбата за душите и умовете на младите българи, от една страна, и онази за изграждането на боеспособна войска, от друга, се съчетават по неповторим начин. Служейки на различни командирски постове и нива в действащата армия, по фронтовете на Балканската и Първата световна война, Борис Дрангов нито за миг не се отклонява от мисията си на "военен Учител". Още от края на XIX в. неговата "Подробна програма за обучение на младите войници и редници" е наръчник за стотици и хиляди негови колеги. Следват стотици статии и брошури, анализи и учебни помагала, посветени на най-важните аспекти от изграждането на българската войска не само като въоръжена сила, но и като фундаментална институция на националното възпитание и просвещение. Отново ще подчертаем, за силна, но и просветена армия! И, ако сме обективни, това сродява Борис Дрангов с онези титани на Българското Възраждане, които са известни на всеки... Затова е още по-нетърпимо личността и делата на Учителя на българското войнство да бъдат игнорирани в продължение на десетилетия. Настоящият труд на Красимир Узунов е отдавна чаканото преоткриване на голямата личност на Борис Дрангов, но и на цяла епоха от съграждането и развитието на българската армия и модерна държавност.

Книгата на Красимир Узунов е фокусирана върху онази образователна структура, която с право е наричана Дранговата школа. Изумително е, че в рамките на едва няколко месеца Борис Дрангов и неговите колеги създават от една "целева", военновременна школа за запасни младши офицери еталон за войнско образование и национално възпитание. Някак си е парадоксално на пръв поглед, че сред хилядата възпитаници на школата в Скопие откриваме цялата палитра на българската интелигенция, политически и културен елит, дал облика на епохата между двете световни войни! С всичките му идеологически различия и крайности. И, което е най-важното, разбираме как вдъхновеният труд на Борис Дрангов дава убедителен и заразителен пример на отговорност и надпартийност в името на великата национална идея. Няма спор, че такива примери в нашата история са по-скоро изключение, а са толкова необходими, включително и днес! Всичко това читателят ще открие на страниците на настоящата книга на Красимир Узунов.

Борис Дрангов ни е оставил наследство, което и до днес не е напълно издирено, събрано и оценено. Не можем да не се съгласим с извода на Красимир Узунов, че знаменитите някога мисли или сентенции на Учителя на българското войнство дори и век по-късно "...продължават да звучат като най-жестоката присъда над безвремието и апатията, които властват в днешното българско общество, които определят принципите на неговото функциониране, които превръщат националният нихилизъм и липсата на ценности в задължителна норма на поведение и дават сигурна гаранция за личностно издигане...". Наистина, създадената от Красимир Узунов сага за Учителя на българското войнство има своите важни проекции и днес. Както ни е завещал Дрангов, за да я има България, изпитваме "...належаща нужда от нравствени великани", а не от "нравствени кастрати". Примерът на Борис Дрангов рано или късно ще намери и, убеден съм, вече намира своите последователи. По думите на Учителя на българското войнство, българската армия, бихме добавили, и българската нация като цяло "...трябва да се води и въодушевява от възвишени характери!" Истина, която е по-вярна от всякога.

© Пламен Павлов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.03.2019, № 3 (125)

Други публикации:
Красимир Узунов. Азъ служихъ при Дранговъ. София: Витамин арт, 2017, с. 3-4.