Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ...
web
В прозореца ми вчера имаше висока снежна
планина
(нима по-рано я е нямало - не е за вярване!) -
изкачвам с поглед, с мисъл, без да мисля
планината,
преброждам всички планини, реки, морета
прониквам отвъд земната кора
и Космоса...
И все остава чувството за нещо
неоткрито,
изгубено, забравено, неоткриваемо -
необяснимо състояние
или пък състояние на необяснимост...
А планината вече е изпълнила прозореца
(как беше онова... за Мохамед и планината?)
приижда на вълни, скали, дървета
и подземни тласъци...
Ех, днес прозорецът е празен
(нима я имаше онази планина -
не е за вярване...),
не е за вярване.
© Пламен Павлов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.06.2005, № 6 (67)
|