АНКЕТА
[НА СП. "БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА"]

Олга Попова

web

1. Според чл. 13, ал. 2, и чл. 14 на Закона за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план държавните образователни изисквания подлежат на актуализация всеки четири години. Какви корекции и промени бихте предложили Вие?

2. Защо е необходим изпит след 7. клас за кандидатстване в профилирани и професионални гимназии?

3. Необходим ли е изпит за завършване на образователна степен?

* * *

1. През учебната 2000/2001 г. влязоха в сила държавните образователни изисквания (ДОИ) и новите учебни програми по български език и литература за 8., 9. и 10. клас. През следващите две учебни години бяха направени промени в учебните програми за 11. и 12. клас, но така и не влязоха в сила нови учебни програми за 5., 6. и 7. клас. Оказва се, че преди да се провери качеството на ДОИ за основната степен на образование, срокът им изтича и трябва да се мисли за корекции или промени в тях. Трудно е да се променя нещо, преди да се видят несъвършенствата му в практиката. Надявам се, че никой не оспорва необходимостта от ДОИ. Те са важни както за авторите на учебници, така и за учителите. Важни са и за учениците, и за техните родители, които трябва да са наясно какви знания и умения са необходими за завършването на всяка една образователна степен. В този смисъл е необходимо ДОИ да са точни, конкретни и ясни за тази разнородна като интелект и образование аудитория. Ето защо предлагам да се обмислят и прецизират формулировките на някои от изискванията, като например: Разбира комуникативната структура на художествената творба и обяснява връзките между нейните основни участници; Познава основните автори и произведения на българската литература. Обяснява ролята им в историята и културата на българския народ (Литература, Степен на образование: основна - Стандарти ІV и V от Литературни компетентности).

Аз самата не разбирам какво означава изразът „участници в комуникативната структура на художествена творба“, а предполагам, V стандарт визира историята на българската литература, а не историята на българския народ.

Някои от ДОИ са твърде сложни, за да бъдат постигнати резултати в рамките на предвидените часове по български език и литература. Примери не са необходими, защото всеки учител се е сблъсквал с този проблем. Решаването му изисква или увеличаване на часовете по български език и литература, или олекотяване на ДОИ.

2. Изпитите след 7. клас за профилираните училища разбунват духовете на родители, учители, ученици и журналисти. Може би няма друг проблем в областта на образованието, който да поражда такива ожесточени конфликти. Факт е, че се оспорват само изпитите по български език и литература и математика за езиковите гимназии, но не и изпитите за другите профилирани училища - музикални, хореографски, спортни и др. Това различно отношение към изпитите е разбираемо, защото всеки родител може да прецени, че няма защо детето му да кандидатства в музикално училище, ако не може да свири на някакъв инструмент, но знаенето на поне един чужд език е необходимост. Много трудно е да се убеди същият този родител, че всички училища с езикови паралелки са елитни и че той трябва по собствена преценка да запише детето си не в желаната немска гимназия например, а в паралелка с изучаване на немски език в някое друго училище. Задачата се усложнява, ако детето е с отличен успех по всички предмети в 7. клас. Но с такъв успех завършват много повече седмокласници, отколкото са местата в петте езикови гимназии в София, за които се знае, че дават най-добра подготовка по съответния език. Какъв ще бъде тогава критерият, според който на част от отличниците ще бъде отказано да се запишат където искат. Едва ли е разумно подреждането на кандидатите да се прави от журналисти, както стана с изтеглянето на темата по български език и литература тази година.

Разбирам, че изпитът е изпитание за учениците, че изисква от тях допълнителна подготовка, че има вероятност да не се представят според очакванията, но досега не е измислен друг по-обективен начин, който да подреди кандидатите не само според желанието им, но и според показаните резултати. В този смисъл това не е изпит, който определя дали ученикът има способности да изучава чужд език, или няма, а в кое училище ще го изучава. Такъв изпит ще стане излишен едва когато всяко едно училище предложи добра езикова подготовка и добра материална база на възпитаниците си. Но дотогава, боя се, споровете за изпитите след 7. клас ще се развихрят с нова сила в края на всяка учебна година.

3. Изпит за завършване на образователна степен е необходим, ако искаме дипломите, които взимат нашите ученици за завършване на образователна степен, да имат някаква тежест. ДОИ представят само рамката от знания и умения, които трябва да е овладял всеки ученик в края на 4., 8. и 12. клас, но те не конкретизират в каква степен трябва да ги владее, за да получи оценка среден, добър, мн. добър, отличен. Оценяването е приоритет единствено на учителя по съответния предмет и затова е субективно. А дипломи със субективни оценки нямат тежест.

Учениците ни от Италианския лицей особено много ценят дипломите, които получават от Министерството на образованието в Италия след успешно положени три изпита - два писмени и един устен. На нито един мой зрелостник не му е хрумвало да пита необходими ли са изпитите, за да получи италианска диплома. Знае, че такъв документ се получава, след като докаже знанията си според италианските образователни стандарти. Именно с тази диплома, а не с българската, в която също има оценка по италиански език, завършилите Италианския лицей се записват в италиански висши училища, повечето от които приемат студенти без конкурсни изпити. Не е необходимо и предварителното приемане на кандидатите в български висши училища. Именно такава стойност трябва да имат и българските дипломи.

Не е тайна, че качеството на образованието у нас пада, че учениците не са мотивирани да учат. Причините са от различно естество, но една от тях е и лесното получаване на документи за завършена образователна степен. Мисля, че ако такива дипломи се получават след изпити, и учениците, и учителите ще променят отношението си към учебната дейност. Ако такива изпити се узаконят, ще стане ясно кои училища и преподаватели са елитни и кои само са се представяли за такива. Ще стане ясно и кои учебници са стойностни, защото нито един учител няма да рискува да избере учебник, който не дава възможност за качествена подготовка. Обективните резултати от подобни изпити постепенно ще премахнат и необходимостта от допълнителни конкурси за продължаване на образованието в езикови гимназии или във висши учебни заведения. Друг е въпросът какъв трябва да бъде форматът на изпита, кой ще изготвя темите и кои ще са проверителите, за да се гарантира обективността на оценяването. Това е проблем, който изисква ангажираността на цялото общество, но първо трябва да се убедим, че изпитите са обективна необходимост.

© Олга Попова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 4
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2004, № 12 (61)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 4.