Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВЪЗГЛАВНИЧКА

Никита Нанков

web

Г-жа Станойчева, пълничка дама на средна възраст, плаче. Легнала си е в единайсет, утре трябва да става рано за работа, часовете й за отдих са преброени и все не стигат. Но тя пилее ценното време за почивка и реве с мечо сопрано. Светът е несправедлив. Злото тържествува ненаказано. Добрите и способните са гонени, унижавани и унищожавани от агресивното, алчното и завистливото бездарие. Освен това днес, на връщане от работа, тя падна насред улицата и си навехна глезена. Отначало тя не разбра, че е пострадала, но кракът й до вечерта се поду и сега все повече я боли. Тя никога повече няма да си купува евтини китайски сандали. Ама как може при първото обуване да им се скъса закопчалката и човек да се спъне и да се претрепе? За г-жа Станойчева вселенската несправедливост не се състои в закопчалката на китайските сандали, нито във въпроса има ли Бог и ако има, справедлив ли е той. Тя заплака, когато, унасяйки се в първи сън, пред мисления й взор изплува измъченото лице на младия й колега Паспалиев. Какво добро и умно момче! Какъв честен и трудолюбив младеж! И защо всички го мразят, защо му завиждат, защо все гледат да му навредят? Никой от колегите й не може да стъпи и на малкия пръст на Димчо Паспалиев и именно затова го ръфат като дива глутница. Пусти да опустеят дано! Сълзите на г-жа Станойчева се леят, тя търка очи да прегради рукналия порой, а хлиповете й не дават мира на съседа, който деликатно почуква по стената - все пак вече минава един след полунощ!

Божке, какво ще стане с новата ми възглавничка? - стряска се г-жа Станойчева и пипа възглавницата под бузата си. Възглавката ухае на ново, милва бузата й с бродираната си калъфка, приканва я да забрави всичко и да се отдаде на обятията на Морфея. Когато е проговорила още на девет месеца, първата дума, която е произнесла г-жа Станойчева, е била “лавничка”, тоест възглавничка. Чувала е тая история от майка си безброй пъти. Майка й я е учела и да не си търка очите като плаче, понеже се зачервяват, а вреди и на миглите си. А една дама трябва да има хубави мигли. Но г-жа Станойчева никога не е слушала наставленията на майка си за това каква трябва да бъде една истинска дама. Г-жа Станойчева си хареса тая възглавничка от чист пух отдавна и веднага си я кръсти Лавничка, но си я купи едва днес, като получи заплата. Възглавницата е скъпичка, затова сандалите трябваше да са евтинки. Заплатата на г-жа Станойчева не стига и за хубави сандали, и за хубава възглавница. И сега тази възглавничка е цялата мокра от сълзите й и до утре със сигурност ще мухляса, понеже стаичката на г-жа Станойчева е влажна. Сърцето на г-жа Станойчева се свива от притеснение, тя скоква, измъква от гардероба покривчица на портокалови и карминени цветя и грижовно увива с нея съкровището си, своята мила Лавничка. После пак си ляга и се опитва да си доплаче. Мечото й сопрано пак боботи, съседът пак почуква по стената, но сълзите са секнали. Глезенът все повече я боли. Но сега дори и той не може да изцеди и една сълза от очите й. Заспивайки, с мисления си взор г-жа Станойчева се вижда как излиза от магазина щастлива с новата пухена възглавничка под мишница. После закопчалката на сандала й се скъсва, тя залита и се просва на тротоара - и повече не вижда, понеже заспива.

На сутринта г-жа Станойчева се събужда в шест часа напълно отпочинала. Сънувала е чуден сън, който я изпълва с необяснима радост, макар че нищичко не помни от него. Но си спомня, че вчера вечерта се просна на тротоара и, докато се опомни, момче и момиче вече я изправяха на крака, почистваха я, подаваха й изпуснатата възглавничка и с уплах в очите я питаха дали се е ударила и дали има нужда от помощ. Г-жа Станойчева още не знае, че сънят ще я спасява от черни мисли. Тя не знае и че честичко ще си представя безбройните майки, които всеки ден хранят децата си въпреки всичко, и безбройните бащи, които всеки ден преглъщат униженията на началниците си, за да издържат семействата си - въпреки всичко. Тя не знае, че ще пече сладки за Димчо, като понякога си поплаква, че ще му ги подава в найлоново пликче с мълчалива усмивка скришом от колегите, и че някак си ще е сигурна, че нищо лошо няма да му се случи. Тя не знае и че никога няма да изрази всички тези усещания и видения, тъй като не е силна по думите, пък и няма на кого да разказва. Сега тя само чувства, че глезенът й е почти здрав. Новата й възглавничка е абсолютно суха и ухае на ново. И ако г-жа Станойчева не беше малко късогледа, тя щеше да забележи, че на възглавката й има една мигличка. И тогава щеше да разбере колко права е била майка й навремето, когато я е наставлявала да не си търка очите като плаче, а само лекичко да попива сълзите с кърпичка.

26-31 октомври 2011 г.

 

 

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.02.2012, № 2 (147)