ВЪТРЕШЕН ГЛАС

Никита Нанков

web

Когато Стамен Близнашки завърши гимназия и трябваше да избере житейския си друм, учителите, родителите, роднините и приятелите го тупаха окуражително по рамото и го съветваха: “Ти сега навлизаш в истинския живот! Слушай и следвай вътрешния си глас! Това е най-важното!”

Стамен Близнашки се прислушваше да чуе тоя вътрешен глас, но долавяше само бръмчене в главата си. След няколко години, когато завърши университета и започна работа, вътрешният му глас се обади за пръв път, изригвайки чудовищна псувня. Помнейки съветите на близките си хора, Стамен Близнашки се усмихна, каза си: “Аха! Ето, че заговори!”, и последва вътрешия си глас.

Когато се ожени, вътрешният глас се обади повторно. Псувнята бе грандиозна и изпепеляваща. Стамен Близнашки се усмихна, каза си: “Тъй, тъй, именно тъй!”, и последва вътрешния си глас.

Стамен Близнашки се пенсионира и чу вътрешния си глас за трети път. Псувнята беше с галактични размери. Той се усмихна и си каза: “Каквото и да става, човек трябва да слуша и следва вътрешния си глас!”

Стамен Близнашки легна да мре. Гаснещото му съзнание дочу вътрешния му глас за последен път: “Усмихни се, Стамене, сега навлизаш в отвъдния, вечния, райския живот!”

“А бе живот ли е, не ми го хвали...”, усмихна се Стамен Близнашки, изфъфли вселенска псувня и умря.

18 декември 2010 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.03.2011, № 3 (136)