Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВИОЛОНЧЕЛИСТЪТ

Никита Нанков

web

Ицо Лукарски има приятел, гениален виолончелист, който сега ръководи известен камерен оркестър в Чикаго. Виолончелистът е претрупан с отговорни ангажименти, но понякога все пак открадва време и се връща в родината. За да си почине и зареди творческите си батерии в уединение, виолончелистът си е купил къща в планината и я е обзавел по свой вкус.

Един ден Ицо Лукарски получава покана да посети приятеля си, когото не е виждал от години. Двамата си бъбрят за музикалното училище, за съучениците, за флейтистката Мая, в която и двамата са били влюбени и която сега... Кикот, тупане по рамото, пляскане по коляното.

Виолончелистът оставя за малко Ицо Лукарски да разглежда къщата и излиза в градината да набере пресни доматки и краставички. Световният музикант си обича едновремешната шопска салатка и определено предпочита гроздовата пред уискито, докато Ицо Лукарски, уж нашенец, е за уискито. Виолончелистът не се е превърнал в префърцунено парвеню, който гледа отвисоко старите си приятели. Ето например Ицо Лукарски започна като цигулар, но завърши като барабанист, който сега свири по баровете, но чикагското светило се отнася към него като с равен и му прави салата.

- Удивен съм от подредбата на къщата ти - извиква Ицо Лукарски към кухнята, където приятелят му реже доматките и краставичките.

- Oh, really? - отвръща виолончелистът от кухнята. - Какво толкова - къща като къща.

Макар и заклет родолюбец, виолончелистът говори завален български и вмъква английски думички, понеже “така ми иде по-естествено, so to speak”.

- А-а-а, не. Тая твоя къща е точно като представата ми за моята идеална къща. Само дето мечтата ми за такава къща никога няма да се сбъдне...

Докато ножът на виолончелиста чатка по дъската за рязане в кухнята, Ицо Лукарски хапе мустака си в нервно удивление и разпалено разказва как си представя идеалната си къща, като всъщност описва съвсем точно къщата на приятеля си.

Виолончелистът се появява от кухнята с табла с шопската салатка и бутилка с уиски.

- Свършил съм гроздовата - тюхка се гузно виолончелистът и нервно хапе мустака си.

- Момент! - прави знак за тишина Ицо Лукарски, разговаряйки делово по мобилния си.

На въпросителния поглед на приятеля си, който реди масата, Ицо Лукарски набързо обяснява:

- Ужасно съжалявам - спешен ангажимент!

Ицо Лукарски изтичва на горния етаж, грабва си виолончелото и, излизайки бързешком, си поръчва по мобилния такси до летището.

- Утре сутринта трябва да съм в Чикаго. Let’s stay in touch!

4 ноември - 25 декември 2012 г.

 

 

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.01.2013, № 1 (158)