В ОТВЪДНОСТТА

Никита Нанков

web

Ицо Лукарски се измъчва от екзистенциална скука или, както се изразява психологът, при когото той търси облекчение, от ennui. “Имате нужда от нещо ново, силно, красиво, истинско, разтърсващо” - съветва го психологът. - “От голяма любов, от ново приятелство, от абсоютна и безпределна вярност, която не е за вярване, от скок в Отвъдността...”

И Ицо Лукарски започва да се моли Богу за Нещото, което ще го изтръгне от безразличието на бита и ще го запокити в центъра на битието, в онази Отвъдност, където всички желания - и най-вече неизречените - се сбъдват. Той, разбира се, не вярва в Бог - това е толкова démodé и passe - но знае, че Бог помага и на невярващите и затова не щади молитвената си жар.

На рождения си ден Ицо Лукарски се събужда от звънене на вратата. Той скоква стреснат от леглото, отваря и ахва: пред него се усмихва прекрасна жена с разкошна кошница цветя. Жената е като излязла едновременно от картина на Gustav Klimpt, Aubrey Beardsley, Amedeo Modigliani и Alphonse Mucha. “За теб!” - казва хубавицата, стисва свойски ръката му и страстно го целува.

Цял ден двамата се гледат в очите, говорят си като стари приятели и като нови любовници - и за всичко, абсолютно за всичко се разбират и се съгласяват и всичко, аболютно всичко им е приятно, ново и същевременно познато. Ицо Лукарски витае из Отвъдността и хем е на седмото небе от щастие, хем е в най-домашния си дом - там, където винаги е усещал, че иска да бъде, макар че никога не е знаел къде и как точно.

Полунощ неусетно идва. Прекрасната жена си тръгва. “Ще се видим ли пак?” - пита погледът на Ицо Лукарски. “Разбира се” - отговарят очите на неземната жена.

Ицо Лукарски прекарва следващия ден в съзерцание на цветята в кошницата. Жената я няма, но цветята ги има. Така минава и пo-другият ден. И още пo-другият...

На следващия си рожден ден Ицо Лукарски се събужда от звънене на вратата. Той скоква стреснат от леглото, отваря и ахва: пред него е Отвъдната жена с разкошна кошница цветя. Когато бие полунощ, погледът на Ицо Лукарски пита: “Ще се видим ли пак?” “Разбира се” - отговарят очите на неземната жена.

19 май 2013 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.07.2013, № 7 (164)