УШИ

Никита Нанков

web

- Моля, завийте ми едно дясно свинско ухо, което става за мишена при стрелба с пистолет.

Господинът, произнасящ тези думи, е среден на ръст, с буйна къдрава коса и бакенбарди и доста големи бърни, през които проблясва златен зъб.

- Уважаеми Александър Сергеевич - отвръща продавачът, елегантно изтòчен мъж с пенсне и безупречно подстригана козя брадица, - искрено се радвам да ви видя. Говореше се, че сте застрелян на дуел...

- Стига лицемерни светски любезности! Давайте на господина ухото, а загърнете и на мен едно дясно ушенце, по-тлъстичко, че да илюстрирам с него сказката си “Що е Бог?”.

Нетърпеливият купувач зад бърнестия господин си поглежда златния джобен часовник и потропва нетърпеливо с ботуши, които изглеждат скромно и спретнато редом със селската му рубашка, плешива глава с огромен лоб и мужишко брадище.

- Драги Лев Николаевич - вади цигара от златната си табакера дългоносият мъж с деликатни мустачки, застанал кротко зад мужика, - защо да се притеснява ненужно купувачът, който е преди вас на опашката? Ами ако той се окаже не мъртва душа, върнала се при нас, живите, след дуела, а дегизиран ревизор, който е дошъл в града ни инкогнито? Аз също ще купя дясно свинско ухо, за предпочитане добре опърлено, но ето - чакам си реда и не протестирам срещу цар и църква и изобщо намирам, че животът е прекрасен!

- Ах, Николай Василевич, човек никога не може да разбере кога говорите сериозно и кога иронизирате! - засмива се горчиво господинът с епилептично бледа физиономия, обрамчена с оредяла коса и брада. - Аз също ще купя едно дясно свинско ухо с ей този златен франк, който току-що спечелих на рулетка. Ще заложа ухото в казиното и ще спечеля един милион десни свински уши, с които ще нахраня всички унижени и оскърбени!...

- Ще трябва да ви разочаровам, драги Фьодор Михайлович - обръща се към последния на опашката месарят и с извинителна усмивка върти златния пръстен на кутрето си. - Господа, десните свински уши свършиха рано тази сутрин. Купиха ги три сестри, които се канеха да заминат с тях за Москва!

В месарницата се втурва риж господин с поглед на прорицател или на луд, изпоцапан с разноцветни бои и с глава, превързана с мръсна кърпа на точки, и мята на тезгяха нещо, увито във вестник.

- Антон Павлович - извиква със забележим акцент новодошлият към продавача, - понеже изкуството иска жертви, ето ви моето ляво ухо! Дясното свинско ухо е мъртъв академизъм, а лявото ухо е импресионизъм, фовизъм, примитивизъм, коструктивизъм, авангардизъм, сюрреализъм, деконструктивизъм и каквото си пожелаете! Моля, разделето лявото ми ухо поравно между тези господа, към които не само аз, но и цялата световна прогресивна културна общественост питае чувства на най-дълбока благодарност, възхищение и преклонение!

Когато читателят стигне до това място, той ще разбере, че се намира в Златния век на руската класическа литература, в който рижият господин е попаднал по грешка.

13-16 юни 2014 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.12.2014, № 12 (181)