Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТОПЛИТЕ СТРАНИ

Никита Нанков

web

Една сутрин Страхил Клюнков се събуди като птица. Вместо да е под юргана до жена си, той беше кацнал накокошинен на ръба на гардероба. Жена му, с която се бяха скарали преди лягане, похъркваше върху телевизора с глава под крилото. Страхил Клюнков влезе в банята да се измие, но не пусна водата, а заоправя перата си с клюн. Като се погледна в огледалото, видя една едра птица с дълга плешива шия, провесени сиви крила и ококорени червени очи.

Страхил Клюнков излезе на балкона да пуши. Беше есен и сутрините бяха хладни. Обикновено Страхил Клюнков пушеше по потник и докато свършеше цигарата, замръзваше. Животът не беше лесен. Но сега той не трепереше, понеже пухът му пазеше топло. “Хубаво е да си птичка Божия, ма’а му стара!” - усмихна се Страхил Клюнков, и допушвайки цигарата, плювна по навик от балкона.

Клюнкови живееха на тринайстия етаж и гледката от балкона беше като от птичи поглед. Докъдето очите стигат - олющени сгради, хилави дървета, разбити улици. Всъщност Клюнкови живееха на седмия етаж, но все едно, че живееха на тринайстия, понеже и от седмия, както и от тринайстия гледката беше все същата.

Проследявайки плюнката, Страхил Клюнков видя, че тротоарът беше посивял от птици, досущ като него. Те опъваха шии, виреха гаги и крякаха. Той плювна повторно, скокна на парапета, разтвори крила и с широк кръг се приземи сред другите птици.

Птиците обсъждаха полета си към топлите страни. Събранието се водеше от съседа на Клюнкови, професор Тюркеджиев. Той махаше крило и гракаше, че сега, когато най-накрая са отхвърлили гнета на гравитацията и са вече волни птици, те трябва незабавно да полетят към топлите страни и да се радват на така мечтаната и жадувана свобода. Множеството бурно аплодираше и крякаше.

Събранието завърши и птиците, тежко размахвайки крила, се заиздигаха и се строиха за път. Страхил Клюнков си помисли, че трябва да събуди жена си и да полетят заедно, но после си каза, че тя е свадлива и не заслужава нищо по-добро, и че в топлите страни той ще си намери друга жена, с шарена перушина. С леко сърце той се рейна в небесата, опиянен от усещането за полет.

Огромното ято летеше към топлите страни. Никой, включително и професор Тюркеджиев, не знаеше къде отиват. Под ятото изплува непознат град: небостъргачи, магистрали с безброй автомобили, влакове, летящи във всички посоки, водни пътища с кораби, огромни площади, просторни паркове и добре облечени хора.

Без да са се наговаряли, идвайки им изотвътре, птиците спонтанно започнаха да цвъкат. Кръжаха над града и го обстрелваха с всичките си оръдия. Долу хората гледаха към небето с ужас и бягаха, автомобилите катастрофираха, влаковете дерайлираха, корабите се сблъскваха и потъваха.

Птиците продължиха пътя си. Прелитайки над втори град, бомбардираха и него. Бомбардираха и всеки следващ град. Когато се наситиха на свободата си и на топлите страни, птиците полетяха назад, към родните гнезда.

Жената на Страхил Клюнков му беше приготвила закуската - филия онзиденшен хляб с два кренвирша, бледи и сбърчени като страдащи от левкемия. През средата на чинията като екватор минаваше черна линия от пукнато. Топлите страни бяха някъде там, на екватора. Страхил Клюнков излапа закуската, плясна жена си по задника за сдобряване и се помъкна на работа.

27 декември 2010 - 6 февруари 2011 г.

 

 

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.03.2011, № 3 (136)