SOFT ROCK

Никита Нанков

web

Триста и петдесет коня мъркат по-благо от триста и петдесет котака. Особено когато ръси хладен дъждец и предното ти стъкло е запотено по краищата въпреки отоплението. На хълмчето пред общежитието с куличките в бръшлян кряскат и се блъскат трийсет-четиресет тела. Това било неоготика или нещо такова. Някои тела са препасани в бяло или розово, други са кафеникаво-сиви. Две момчета и три момичета си викат един на друг, подскачат, бутат се, преплитат ръце, ритат се, но всичко е както се полага. Канят се да хукнат надолу. Момчетата и две от момичетата са вече кафяви, третото момиче е още розово, само лицето му е кафяво. Не личи хубавка ли е или какво. Някакво друго момче или момиче, не се вижда под сивото, крясва в лицето на един минувач под чадър уууаааааааа-а-а-а-а-а! Нищо, което нарушава правилата обаче. Гласове по служебната радиостанция пращят като пуканки. Кели обича пуканките с много масло и сол и има големи сини очи и руса конска опашка. Утре след църква ще я заведе на следобедната прожекция на Спайдърмен. Гледал е всичките серии по пет пъти. Фан-та-стич-но! Дали да не се опита да я целуне в тъмното? Тая негова свенливост, много му пречи, малко е пълничък. В някой от диалозите ще се престраши, понеже екшънът е страхотен, не е за изпускане. Още първия път, като я покани да излязат след църква, тя му каза, че пази девствеността си за след сватбата. Планирала е да се омъжи веднага след университета, да има три деца и голяма къща с градина. Непременно с полиран мрамор в кухнята и баните. Не имитация, а истински мрамор. Тъмнозелен в семейната баня, тъмнорозов в детската, тъмносин в банята за гости. Имало дълбока символика, научила го в курса по история на азиатското изкуство. Още се колебаела за цвета в кухнята обаче. Тя учи за начална учителка. Винаги като види малчуган го заглежда и открива по нещо хубаво у него, което той не е забелязал. Може пак да отидат след киното в Макдоналдс и след бургера той да й подържи пръстите, не пречи, че са с кетчуп. Кели има малки пръсти със заострени розови нокти, които се впиват в ръкава му, докато гледат някое страшно преследване. Като лапичката на катеричка. Кели инстинктивно търси закрилата му, тогава го облива топла вълна и той иска да скочи заради нея в огъня. Той не е от най-бързите, едва покри нормата по бягане, но бие всички на канадска борба. Като я изпрати до тях, тя ще се навдигне на пръсти, леко ще го прегърне и ще му прошепне, че е джентълмен, винаги й отваря вратата и не иска от нея онова, което всички други момчета искат. Косата й ухае на шампоан ябълка. Тоя аромат как му завърта главата. Ще я покани и следващата неделя на кино, а тя ще му каже уау, наистина ли, и ще изтича към тях, понеже баща й не я изпуска от очи. Докато те са на кино, баща й крачи пружиниращо по верандата и я чака, нервак, сух и повратлив доберман. Няма да е зле да се боядиса тая веранда, всичко се е изпонапукало и олющило. Вече е бил у тях няколко пъти, в голямата стая на партера, последния път една от пружините на дивана му се заби отзад, ама той търпя, усмихва се и се сили да пие уиски, та да се хареса на баща й. В банята им кранът капе и шперплатът на шкафчето под мивката се е издул. Бащата на Кели е все начумерен, гълта уиски, а като разбра къде работи, взе да му говори за университета без много-много церемонии. На път за киното Кели винаги гледа да извини татко си, тя е с такова добро сърце. Бил уволнен при странни обстоятелства. Бил полицай, двайсет години безупречна служба, но нещо се случило, съвсем непредвидено, уж били взели всички мерки, но точно това никой не го очаквал. Баща й действал както се полага, по устав, както винаги. Но тоя път станала беля със син на ония, дето дават милиони на университета. Шампоанът ябълка. Ясно, случват се такива работи, живот и здраве да е. Пуканки по радиостанцията, soft rock по радиото: let me lick you up and down... Кафяво тяло се блъсва в страничното стъкло, награбва още розовото момиче, тласва го и заедно с другите четирима се пързулват по калта на хълма. Мятат крака, цвърчат, пльосват се, носят се по корем, въргалят се, розовото става кафяво. Значи, това са тия, дето в събота вечер ги чакат пред входа им с бръшляна момичетата с полички без нищо отдолу. Предлагали се, като разтваряли блузките. Една вечер, едно парти и ти излизал късметът, завъртиш главата на някой такъв и после цял живот си живееш животеца. Или ако не друго, то поне се омешваш с тях, па макар и за една нощ. Имало невероятно уиски. Все ти оставал един хубав спомен. Ако помниш нещо след уиското и дрогата, хе-хе-хе. Шестимата са в подножието на хълма, опитват се да се изправят, но нова група спускачи ги поваля обратно в локвата. Смях, ама смях! Контузени и ранени няма. Фордът на следващата смяна безшумно спира пред него. Огромен, блестящо бял от дъжда и неона, с грациозни антени, направо си е от друга галактика. Спайдърмен обаче е по-готин. Усеща болка в кръста. Коланът с деветмилиметровия пистолет, два пълнителя по 17 патрона, радиостанцията, фенерчето, палката, пепърспреят, електрическият пистолет, двата чифта белезници, калъфът с гумените ръкавици. Питал е барем сто души защо палката се казва Billy club, ами така се казвало, никой не знае защо. За една смяна коланът ти откачва бъбреците. Бронежилетката те довършва. С колана и жилетката не се свиква, смеят се колегите му, дето са служили по трийсет години, но с болката се свиква. Това днеска било нищо. До преди няколко години пистолетът не бил пластмасов, както сега, ами железарка. Тогава да видиш какво се вика болка в кръста. Мустакатият му колега в другата кола превключва от къси на габарити, но не гаси мотора, всичко по устав, както се полага. Намигва му, това не е по устав, ами ей тъй. Е, край на първото му дежурство. Ставали всякакви работи в събота вечер, особено с нафирканите момичета. Трябва да си отваряш очите не на четири, ами на шестнайсет. Университетът бди над репутацията си, top ten, няма шест-пет. През пролетта някакви студенти активисти-мактивисти цял месец се въргаляли в палатки пред къщата на президента на университета, искали някакво си повишаване на надниците и заплатите на университетските служители, медицински осигуровки, включително и за чистачите и полицаите. И какво? Пука му на някой! Криза и толкоз, край на дебатите, ние пестим и от тоалетната хартия! Заповядали на полицията да разчисти терена, студентите имали право да протестират, разбира се, конституция, нали така, обаче нямали право да нарушават хигиенните норми с тия палатки, болести, зарази и прочие, съсипвали и ливадката на президента, щети за три хиляди триста осемдесет и пет долара и тринайсет цента. Полицаите взели да им бутат палатките, студентите се изежили, станал въргал, някой си май посегнал на един полицай, оня измъкнал електрическия пищак, дето ти спира сърцето с елекрически удар от десет метра, и бам-бамм-баммм! нагътал двама-трима. Да видиш майтап! Един палаткаджия да се окаже от ония в куличките с бръшляна. Ууупс, дребен пропуск в разузнаването. Цялата работа се разсмърдяла до националните медии или нещо такова. Журналисти, камери, интервюта. Ни така, ни онака! Президентът на университета скубе коси, заседания, тропане по масата, разследване. Тотална неоготика! Изритали на секундата полицая с електрическия патлак, after very careful consideration. Прекият му шеф си подал оставката в знак на протест. Майната му, затова университетът си има адвокати. Ако не го бяха уволнили тоя, как щяха да го назначат него? В тая безработица как се става член на университетската полиция на top ten? Млада кръв, съвременни ценности, в крак с времето. И пак журналисти. Без нито едно дежурство и вече е новото лице на университетската полиция. Колегите му бият запалки отзад, за новото лице. Работата не е тежка, както каза мустакатият му колега първия ден, ама е отговорна. И му намигна на “отговорна”, страшен арабия. С едната ръка го щипе по бузата и му вика: а бе, пич, ти брада нямаш и май си още девствен, а, на колко си години, а с другата му разкопчава горното копче и го гали под ризата. Готин, та готин, ще се сприятелят. “Рапорт първи: 23 септември, 2008 г., 16:00-24:00 часа. Без произшествия.” Минава от габарити на къси, натиска газта и плавно потегля към полицейския участък в другия край на кампуса. Махва на мустакатия, мустакатият му отвръща. Преди да си тръгне за вкъщи, ще трябва да забърше страничното стъкло, нали голите го окаляха. Мярва в огледалото как задната му седемфутова антена се полюлява като стриптизьорка. Триста и петдесет коня мъркат по-благо от триста и петдесет котака. Вррр-врррр-вррррр, конски концерт! Той се топи, когато Кели се смее на шегите му. Тя впива катеричите си ноктета в ръкава му, ръга го с лакът и се киска прижумяла, ама наистина ли, уау... Soft rock: let me play with your body, baby... С триста и петдесет коня под капака и с пуснатите светлини и сирени ще нагазиш всеки нарушител и майчицата му жална, а с триста и петдесет котки, какво? Мяу-мяу-мяууу... Кели ще си примира от смях. А тая синеоката, русата с розовките бикини и конската опашка, майчице, какви кози цици! Божке, как би я поливал с уиски и би я дънил цяла нощ ей така, с белезници, дибидюс кална, ако му падне!...

2 октомври 2005 - 8 октомври 2009 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.10.2009, № 10 (119)