СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Никита Нанков

web

Уважаеми колеги, много съм благодарен за поканата ви да споделя с вас мисли по най-трудната философска тема - смисълът на живота. В Западната традиция най-ранните размисли по този въпрос намираме в Елеатската школа и особено в писаното от Протагор и Зенон, които вероятно се облягат на митичния авторитет на Питагор. За жалост, техните книги не са достигнали до нас. Имаме всички основания да предполагаме обаче, че Сократ, фактическият начинател на Западната философия, подхваща главното в тези идеи, нещо, отразено в един от диалозите на Платон, принцът на философите, където се казва следното... всъщност за това ще говорим след малко. Сега трябва да спомена, че систематизиращият гениий на Аристотел прави следния коментар към Платон... хм-хм, да. Но, забележете, скъпи колеги, че първият, който осъзнава необходимостта да се анализира смисъла на живота като обратното на смисъла на смъртта е Св. Августин, който казва... да, помните какво казва божественият Св. Августин, скъпи колеги. И така, стигаме до Хегел, който не е лесен за разбиране. От една страна, той скрито се позовава на Платон и Св. Августин, а от друга, ги оспорва чрез аргумента на Аристотел в следния често цитиран и интерпретиран как ли не пасаж... именно така, колеги. Но най-интересното е какво казва Маркс по въпроса, колкото и неочаквано да е позоваването тъкмо на този неортодоксален мислител в случая. Позволете ми да завърша с един цитат от Хусерл, бащата на феноменологията, понеже този философ увенчава дългия път на познанието ни към човешката същност.

А сега, скъпи колеги, с радост ще отговоря на вашите въпроси за смисъла на живота.

26-27 октомври 2009 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2009, № 12 (121)