СИНЯ ЧЕРУПКА

Никита Нанков

web

В понеделник Ицо Лукарски излиза на разходка до любимия си фар, на скалите на брега на океана. Бризът разхлажда преумореното му от мисли чело. Той притваря очи и вдъхва мириса на волност. Присяда на един потъмнял от вълните камък и погледът му се зарейва в безкрайността.

- Битието... смисълът на живота... вечността - мисли той.

До крака му синее мидена черупка.

- Ето едно съвършено творение на природата - усмихва се Ицо Лукарски и се пресяга да я вземе.

Чува се едно “Прас!” и панталонът му се сцепва отзад.

Той се оглежда гузно, кръстосва ръце върху скъсаното и по странични улички се връща у дома в отвратително настроение.

Три дни по-късно, в четвъртък, Ицо Лукарски се сеща за синята мидичка и поема към фара. През рамото му виси фотоапарат, а на главата му е кривнат кокетен каскет на розови и зелени квадратчета. Под подметките му хрупкат мидени черупки. А ето я и синята красавица! Ицо Лукарски я снима и тъй, и инак.

- Извличане на смисъл от нямата природа... - говори си той. - Езикът... метафората, която ни спасява от безразличието на Вселената...

Ицо Лукарски сменя обектива, чака светлината да се промени, като слънцето се скрие зад перест облак, и се взира в синята мидичка с нови идеи. Протяга ръка, за да я композира в нов изобразителен контекст.

Чува се едно “Прас!” и панталонът му се сцепва отзад.

Той се оглежда гузно, слага каскета си върху скъсаното и по странични улички се връща у дома в отвратително настроение.

В неделя Ицо Лукарски се разхожда около фара с годеницата си. Двамата обичат да крачат край океана, уловени за ръце, и да спорят за Скарлати, Пикасо и Джеймс Джойс.

- Скъпи мой, една соната на Скарлати е толкова продукт на културата, колкото и едно опушено гърне, в което някой мексикански селянин си вари боб... - настоява годеницата, примижавайки към хоризонта, с развени коси и изпъчена гръд.

- В най-общ антропологичен смисъл това е така, скъпа моя, макар че първо е нужно да се уточни дали става дума за Алесандро Скарлати или за Доменико Скарлати, понеже... Но ако сложим на везната от една страна Джойс, а от друга някой бушмен... Сама разбираш, че... - възразява меко той, разперил ръце да прегърне вятъра.

- Я каква красива синя мидичка, скъпи мой! - възкликва годеницата.

- Скъпа моя, нека тази прелест от синия период на Пикасо да бъде знак за любовта ми към... - навежда се да вземе черупката Ицо Лукарски, за да я подари на любимата.

Чува се едно “Прас!” и панталонът му се сцепва отзад.

Той се оглежда гузно, нарежда на годеницата си да върви плътно зад него и по странични улички се връща у дома в отвратително настроение.

7 май 2011 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.11.2011, № 11 (144)