ШОКОЛАД

Никита Нанков

web

Влизам - както обикновено - в най-прочутия ресторант и си поръчвам най-голямата и най-скъпата шоколадова торта. Подложка от пухкаво шоколадово тесто, ред шоколадова пръхкава сметана, ред по-твърд кафяв шоколад, ред екзотични плодчета в жълт шоколад, ред трюфелки в бял шоколад, ред топченца от натурален шоколад, отгоре шоколадова глазура с шоколадови фигурки от ягодки, залети с разноцветен шоколад. И цялата тая кулинарна конфигурация е препръскана с чертици, капчици и точици шоколад, които превръщат златната чиния, голяма колкото половината маса, в кабалистична рисунка. Хапвам бавно, с удоволствие. Шоколадовият еликсир прониква във всяка моя фибра.

Тайнописът на шоколадовата кабала ме изпълва. Съзнанието ми се разтваря за всички тайни на мирозданието. Аз знам как се издигат и рухват империите. Аз съм посветен в тайните на владетелите и гениите. Аз прозирам фигурите на безбройните случайности - случайностите, които невидимо се наловяват за ръце, за да избухнат като закономерности. Всяка скрита мисъл, всеки сподавен поплак, всеки пъклен план, всеки очакван триумф - всичко минава пред погледа ми с кристално ясен смисъл. Аз знам произхода на живота, знам и края му. Аз зная отговорите на всички проклети въпроси - на зададените и още незададените. Аз мога да обясня смисъла на съществуването, мога да докажа и неговата безсмислица. Аз знам всички езици, знаци, кодове, символи, логики, философии, реторики и типове разум във всяка галактика. Аз разговарям с живата и неживата материя, с енергията, със светлината и с всички явления, за които човешкият език още няма думи и понятия. Аз знам кога и как е родена Вселената, знам какви закони я управляват, знам неизбромите й измерения и форми. Аз мога да осъзная и смъртта на мирозданието. Аз знам всичко. В мен са се слели всички времена и измерения, мислимото и немислимото. Аз съм навсякъде и всякога. Аз съм никъде и никога. Аз съм всичкото и нищото. Шоколадът ме прави по-универсален от универсума и по-вселенен от Вселената.

Когато плащам, келнерът, когото виждам за пръв път и който е малко скован като всеки новак, се изчервява и ми прошепва, че разните видове шоколад всъщност са били говна. По-свежи, по-засъхнали, от запек, диарични... а плодовете... те са били издрискани полусмлени от разстроени стомаси... Отвръщам, че в един китайски роман от двайсет и шести век преди новата ера бедните чакат богатите да се натъпчат с изискани ястия и да се изсерат, за да им излапат лайната топли-топли - така, че нищо ново под слънцето. Оставям щедър бакшиш и потупвам келнера по рамото. Той се покланя ниско и преглъща на сухо, докато се сили да е усмихнат. Излизам от ресторанта засмян и с наслада се изпърдявам. Коремът ми е надумкан и ми се сере. Бедничкият келнер - той и милиардите окаяници като него могат само да си мечтаят за шоколадова торта.

Животът наистина е прекрасен!

18 юни - 3 юли 2003 г.

10 септември 2010 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.10.2010, № 10 (131)