ШАМПИОНЪТ

Никита Нанков

web

Roland Garros, червен корт, финален мач. В очите на претендента - надежда, в погледа на шампиона - увереност. Слънцето прижуря. Зрителите - със сламени капели. По улея на всеки гръб - потен ручей. Състезателите - вир вода. От главите им - пара.

Повява благодатен ветрец. Публиката ръкопляска. Съперниците си кимат усмихнати. Перифериите на капелите радостно трепкат. Един порив на вятъра праща топката на претендента зад линията. Една духната капела се търкулва по корта. След нея изтичва около десетгодишно русо момченце с лунички и я гони. Вятърът отвява бекхенда на претендента в аут. Топката на шампиона целува филето на мрежата и тупва в полето на претендента.

Над корта - вихрушка червена пепел. Шампионът търка насълзени очи. Претендентът плюе червен пясък. По корта се носят флотилии капели. От вятъра сервисът на претендента се връща в неговата половина. По корта препускат тумби от запалянковци и си гонят капите. Съдията е превързал уста с носна кърпа и държи ръка пред очите си. Шампионът сервира ейс.

Виелицата вдига полите на дамите, тичащи след шапките си по корта. Бащите слагат длани върху очите на синовете си, за да не гледат дамите в това конфузно състояние. Синовете се дърпат и искат да гледат. Дамите пищят, защото не искат да ги гледат с вдигнати поли. Съдията пада от стола си и ветрищата го въргалят по корта. Претендентът праща топката в мрежата. Пада и столът на съдията. По корта се носят чадъри, телевизиони камери и рекламни бордове. Форхендът на шампиона облизва линията.

Смерчът изскубва седалките от стадиона и ги върти по корта. Тенис мрежата оплита столовете. Дамите и кавалерите се боричкат и хапят по корта за капелите си. Момчетата на корта подават на претендента нови топки. Бурята изпраща сервиса му вън от стадиона. Над корта кръжат телевизионните коментатори с развети крачоли и обясняват в микрофоните, че при такова време се проявява истинският характер на състезателите. Шампионът печели точка с великолепен дроп шот.

Ураганът помита стадиона. Едно червенокосо момиченце на шест годинки размахва капелката си с розова панделка и вика: “Мами, мами, улових си капелката!” Майката се носи с невъобразима скорост към върха на Айфеловата кула, маха мило на момиченцето и, изчезвайки сред фучащ мрак, му извиква: “Мамина златна душка! Завържи си, мама, панделката под брадичката, както съм те учила!” Версайският дворец се сгромолясва върху корта. Претендентът е разкъсан от тайфуна на две. В лявата му ръка е топката, в дясната ракетата. Двете му половини се изгубват в различни посоки сред въртопи отломъци. И Лувърът се трясва върху корта. Усмивката на Мона Лиза се носи в шеметни спирали и се изгубва сред настръхнали черни облаци. Шампионът печели мач поинт и вдига триумфално ръце.

В интервюто след мача шампионът обяснява победата си: “Пълна концентрация, безупречното движение по корта, чудесна техника, правилна стратегия.”

31 май - 11 юни 2011 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.07.2011, № 7 (140)