|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПСИХОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРНОТО ТВОРЧЕСТВО Никита Нанков 1. В началото на август, през най-големите жеги, Иван Минчев се качи на един див чутовен връх в Стара планина, нахлупи калпак със златно лъвче на челото и цели три дни мята в пропастта камъни и дървье и трупове мъртви. - Защо? - питат журналистите. - Защото Иван Минчев е поет реалист: пише само за онова, което лично е видял, почувствал и преживял. Той нахвърля чернова за патриотично стихотворение, - отговарят литературоведите. 2. През последните две седмици Лев Николаич всеки ден отиваше на гарата, чакаше да се зададе влак и, тласкан от някаква дяволска сила, се мяташе под колелетата. Разбира се, той всеки път умираше в неописуем ужас и умопомрачение. - Защо? - питат журналистите. - Защото Лев Николаич е писател реалист: пише само за онова, което лично е видял, почувствал и преживял. Той нахвърля чернова за семеен роман, в който всяко семейство е нещастно посвоему - отговарят литературоведите. 1-9 април 2010 г.
© Никита Нанков |