ПОЖАРНИКАРКАТА ЗУЗА И ПОЖАРНИКАРКАТА ДУДА

Никита Нанков

web

Събота. Ранен следобед. Лято. Жега. Птичките са раззинали човчици и езичетата им висят - без песен, без надежда. Всичко това обаче няма никакво значение, понеже старческият дом гори.

Пожарникарката Зуза храбро се втурва сред огнената стихия. Тя сграбчва първата бабичка за шията и я мята през прозореца. После сграбчва втората бабичка за шията и също я мята през прозореца. После сграбчва и третата бабичка за шията и нея я мята през прозореца.

Сред огнения ад непоколебимо се втурва и пожарникарката Дуда. Тя сграбчва първия старец за носа и го хвърля през прозореца. После сграбчва втория старец за носа и също го хвърля през прозореца. После сграбчва и третия старец за носа и него го хвърля през прозореца.

Пожарникарката Зуза е доста красива. Гримът й е безупречен, маникюрът изряден, а педикюрът е в тон със златната халкичка на средния пръст на левия й крак. Панталонът й е впит в тялото и подчертава онова, което трябва да се подчертае. Бабичките се радват, когато пожарникарката Зуза ги мята през прозореца, защото се наслаждават на подчертаната й красота. Те протягат към нея сухите си ръце и щастливо пищят: “Пожарникарко Зуза, пожарникарко Зуза, сграбчи ни за шиите и ни метни през прозореца!”. Възторгът им от хубостта й фактически е толкова голям, че бабичките сами се сграбчват за шията и се мятат от прозореца.

Пожарникарката Дуда, напротив, е доста грозна. Тя прикрива несъразмерностите си под широк панталон. Тя не ползва грим, ноктите на ръцете й са изгризани, а на краката неизрязани, което контрастира с липсата на каквато и да било халкичка на средния пръст на десния й крак. Старците ликуват, когато пожарникарката Дуда ги хвърля през прозореца, защото се отвращават от прикритата й грозота. Те протягат към нея костеливите си ръце и нещастно врещят: “Пожарникарко Дуда, пожарникарко Дуда, сграбчи ни за носовете и ни хвърли през прозореца!”. Потресът им от грозотата й фактически е толкова голям, че старците сами се сграбчват за носа и се хвърлят от прозореца.

Като тупват на земята, старците рипват отново на крака и отправят благодарствен поглед нагоре. Те гледат как бабичките летят от прозореца като пеперуди, как полите им се развяват, как под полите се мяркат всякакви хубавини - и си умират от кеф. В буквалния смисъл.

От страхотната температура панталонът на пожарникарката Зуза така неприятно се е врязал в красотата й, че я прежулва. Нея я боли, тя нервничи, но търпи и се усмихва на бабичките в името на службата. Панталонът на пожарникарката Дуда, напротив, въпреки адската температура не се е врязал в грозотата й. Нея нищо не я боли, но в името на службата тя работи намръщена под гневните погледи на старците.

До ранна привечер всяка от двете огнеборки е спасила чрез изхвърляне през прозореца по хиляда седемстотин петдесет и трима старци. Тези цифри убедително показват, че нищо на тоя свят, включително и ширината на панталона, не може да попречи на пожарникарката Зуза и пожарникарката Дуда да изпълняват образцово служебния си дълг. Всичко това обаче няма значение, тъй като птичките са раззинали човчици и езичетата им висят.

13 ноември 2010 - 17 юли 2011 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.10.2011, № 10 (143)