|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОСЛЕДНО ЖЕЛАНИЕ Никита Нанков Ицо Лукарски е осъден на смърт, понеже посещава публични места, след като яде чесън. - Какво е последното Ви желание? - усмихва се палачът. - Искам да чуя Четвъртия концерт на Бетовен за пиано, ако не Ви затруднява - отговаря с лек поклон Ицо Лукарски. - Не знам защо нещо ми подсказваше, че ще пожелаете Шестия концерт за пиано от Моцарт - усмихва се повторно палачът, макар че в гласа му се прокрадва нотка на изненада. - Все пак Бетовен е обожавал Моцарт, докато същото не би могло да се каже за Моцарт по отношение на Бетовен, факт, сам по себе си показателен за това какво заслужава и какво не заслужава да се слуша за последен път. Както си спомняте, едва навършил седемнайсет години, Бетовен е отишъл във Виена, понеже е искал да стане Моцартов ученик, но не е успял да се срещне с Моцарт, защото... - Четвъртият концерт на Бетовен е дълъг 35 минути и 18 секунди, а Шестият концерт на Моцарт трае само 20 минути и 49 секунди, тоест Бетовен е цели 14 минути и 29 секунди по-дълъг от Моцарт - пояснява меко Ицо Лукарски. - Все пак никой не иска да умира толкова скоро, ако може да поотложи нещата, нали разбирате? - Ако трябва да сме точни - любезно уточнява палачът, - Шестият концерт на Моцарт трае 20 минути и 49 секунди в изпълнението на Alfred Brendel с оркестъра Academy of St. Martin in the Fields под диригентството на Neville Marriner. Обаче ако концертът се изпълнява от Murray Perahia, който е не само солистът, но едновременно и дирижира English Chamber Orchestra, концертът е цели 20 минути и 57 секунди. Дължината зависи от това колко бързо се свири Allegro aperto и Rondeau-Allegro и колко бавно Andante un poco adagio. Аз бих препоръчал Murray Perahia по две причини: първо, той дирижира като свири, както е превел и Моцарт и, второ, когато участниците в някой конкурс са разбирали, че в него ще участва и Murray Perahia, те са се отказвали да свирят, понеже са знаели, че той ще вземе първата награда. С други думи, Murray Perahia свири по-дълго, той е по-верен на духа и времето на Моцарт и е по-добър пианист от Alfred Brendel. - Ако не възразявате, все пак аз държа на Бетовен. Последното желание е мое, ако не ме лъже паметта - или отново бъркам? - усмихва се Ицо Лукарски. - Не помня дали обсъдихме факта, че Бетовен е бил 3 сантиметра по-висок от Моцарт... - Ако непременно желаете Бетовен и нещо по-дълго, защо не чуете Деветата му симфониян, която е 67 минути и 2 секунди - почти два пъти по-дълга от Четвъртия му концерт? - предлага палачът. - Но ако ми бъде позволено, нека да напомня онова, което Вие несъмнено знаете много по-добре от мен, а именно, че Моцарт е бил с чудесен вкус в обличането за разлика от Бетовен и е носел обувки с висок ток, което го е правело 2 сантиметра по-висок от Бетовен... - Много Ви благодаря, но за мое най-голямо съжаление ще трябва да откажа Деветата симфония, защото все пак никой не иска да чака смъртта и да трепери толкова дълго, ако може да поускори нещата, нали разбирате? С пълно уважение към Вас бих запазил предложението Ви за Моцарт за някой друг случай, тъй като носът му е бил трийсет сантиметра по-дълъг от носа на Бетовен, което му е помогнало да се ожени по любов за сестрата на първата си изгора - и значи по любов на квадрат! - докато горкият Бетовен, който е бил далеч по-страстна, любвеобвилна и предана натура от Моцарт, цял живот е останал ерген поради късия си нос, нещо, което жените, в които се е влюбвал и на които е предлагал брак, са тълкували съвсем неправилно... - С най-голямо удоволствие се признавам за победен! С интелектуалци като Вас наистина не бива да се спори. - Вашата ерудиция е просто смазваща... - покланя се палачът и започва да запретва ръкави. - Мога ли да Ви помоля да изядете тия две скилидки чесън, преди да започнем, защото, струва ми се, публиката вече става нетърпелива... 3-11 май 2014 г.
© Никита Нанков |