ПОЛОВИН ЧАС ОТ ЖИВОТА НА SEÑORA GARCÍA

Никита Нанков

web

Señora García е донякъде библейска личност - краката й са като стълбове, но не от злато и нефрит. Всеки ден, малко преди обед, тя отива до близкия супермаркет за половин час и си купува благините, които поддържат нейния донякъде библейски вид. Señora García напълва две огромни чанти с меса, сирена, салами, сладкиши, сладоледи и бонбони, които я правят щастлива в следващите двайсет и четири часа.

Señora García бавно крачи към вкъщи с двете натъпкани чанти. Капелата й с изкуствени цветя не може да я спаси от жегата. Чантите са много тежки и тя ги оставя за минутка на тротоара да си поеме дъх. Като се навежда, отзад й се изстрелва лъскава пружина с кукувичка, която кука: “Ку-ку, ку-ку, ку-ку, ку-ку, ку-ку, ку-ку, ку-ку, ку-ку, ку-ку, ку-ку, ку-ку, ку-ку!”. Един попрезрял парфюмиран господин със скубани вежди и боядисана в мераклийско черно брилянтинена коса сверява златния си часовник по кукувичката: точно дванайсет!

- Gracias, señora García!

Señora García вдига чантите и бавно крачи към вкъщи. Никакъв ветрец откъм океана. Задух. Чантите ще й откъснат ръцете. Тя ги оставя за минутка да си поеме дъх. Като се навежда, отзад й изскача сергия за пластмасови гривнички, шарени шнолки и огърлички от бели морски охлювчета. Две мургавки девойчета със зелени гуменки с лилави връзки се спират пред сергията, дълго избират и се кискат и накрая си купуват фибички с розови сърчица, оранжеви ластички за коса и дъвка.

- Gracias, señora García!

Señora García вдига чантите и влачи нозе към вкъщи. Слънцето прижуря. Тя е зачервена до лилаво и едвам диша. Оставя чантите да си поеме дъх. Като се навежда, отзад й израства църква. Над входа на църквата е коленичила теракотена Мадона, вдигнала смирено очи и допряла молитвено длани. От църквата изтичва булка, обвита в облак от воали, и младоженец, сякаш току-що минал под ютия. След тях излизат приятели, гости и роднини. Булката замижава и мята букета зад гърба си. Кратко сборичкване и една от приятелките й, сияеща, размахва над главата си смачкания букет.

- Gracias, señora García!

Señora García вдига чантите и бавно влиза в прохладната си къща с под от плочки в мавритански стил. Тя се дотътря до кухнята, оставя чантите на масата и, без да си измие ръцете, по които святкат седем златни пръстена, почва да измъква от тях салами, сладкиши и бонбони и да се тъпче.

16 ноември 2009 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2010, № 2 (123)