ПОКРИВЧИЦА

Никита Нанков

web

Г-жа Станойчева, пълничка дама на средна възраст, седи на вехт стол пред прозореца и гледа как ръми. Улицата е разбита, сградите олющени, хората потъмнели от грижи. По тротоарите и платното - локви като разхвърляни огледала, в които се удвоява грозотата на този беден квартал. Студено е. През улицата притичва приведено момче с пробити обувки. От устата му излита пара. Отражението му също притичва през огледалата, но обърнато обратно. Парата също е обратна. И тъй го обръщай, и инак го обръщай, мисли си г-жа Станойчева, все си е... бррррр!... Тя потръпва сякаш е изпила горчив сироп за кашлица, извръща очи и гледа стаичката си. Избушена кушетка в единия ъгъл, олющена маса в другия и нещо, което според хазяйката й минава за гардероб, в третия ъгъл. Дъсченият под гол, забравил какво е боя, тапетите потъмнели, с неразличими шарки, по тавана гротескни фрески от влага и мухъл. Г-жа Станойчева дълбоко въздъхва. Тя наскоро се е развела, след двайсет години не особено щастлив брак. Понеже няма деца и доскоро е живяла в къщата на бившия си мъж, сега тя няма къде да се дене и е наела тая стаичка. Учителските заплати не стигат за частен остров в Карибско море.

Тя пак гледа през прозореца. Дъждът се е обърнал на сняг. Снежните парцали се лепят по олющената мазилка на отсрещната сграда и превръщат стената в дантела. Г-жа Станойчева става и изважда от мукавеното куфарче, побрало всичкия й багаж, една покривчица на портокалови и карминени цветя. Тя постила покривчицата на масата и стаичката изведнъж се разхубавява. Г-жа Станойчева се поусмихва и си мисли, че все пак трябва да се живее. Тя облича палтото си и излиза. Винаги е обичала снега, пък е нужно да се купят и някои неща за новия й дом. Тя крачи по улицата и се радва на снежните картинки. Разходката в снега е като пътуване по пресечена местност - при всеки завой, при всяко изкачване и спускане все нови изненадващи гледки. Спомените й я отнасят в детството, в ония зими, когато малко сняг и малко фантазия я отвеждаха в най-щастливата нарисувана страна.

Момчето с прокъсаните обувки притичва обратно и понеже е приведено и не гледа пред себе си, почти се блъсва в г-жа Станойчева. Всичко става за миг, но тя все пак успява да забележи, че момчето е грозновато. С бърз жест тя мята отгоре му покривчица на портокалови и карминени цветя.

Г-жа Станойчева свива зад ъгъла и се озовава сред паркинг със стари коли между градински пейки и пресъхнала чешмичка. Паркингът някога е бил квартална градинка, но новите собственици не са се потрудили дори да преместят пейките. Г-жа Станойчева мята и върху паркинга покривчица на портокалови и карминени цветя и продължава пътя си.

Г-жа Станойчева седи пред прозореца на стаичката си. Навън ръми и е студено. Дневната светлина угасва и тя отпуска книгата на скута си. Ама че са тия днешни писатели, пухти тя. Кой е тоя Чапразов, дето ги е насъчинил тия, какъв е тоя сняг, какви са тия покривчици на портокалови и карминени цветя, каква е тая г-жа Станойчева?

Тя се обръща и гледа олющената маса в тъмния ъгъл. По бузите й се стичат сълзи. Убий ме, не мога да ти кажа защо се разциврих сега, говори тя мислено с някого, ей Богу, не мога!...

17 юни 2011 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.10.2011, № 10 (143)