ПОГОВОРКАТА

Никита Нанков

web

“Ще му мине като на куче.” Народна поговорка. Вековна мъдрост. Онзи, който я е измислил, само е мярвал куцукащи кучета по улиците и дворищата. После те са изчезвали някъде. И ето, един ден той пак ги е зървал здрави и читави. Със загладен косъм. Някогашните претрепани кучета. А може би други. Съвсем други. И тогава му е хрумнала поговорката. Той не е виждал куче да се подмята като парцал из въздуха. Да провлачва задница по паважа, докато автомобилът, който го е ударил, отфучава. Не го е носил на ръце до болницата. Не го е гледал в дома си как лежи пет дни, без да пошавне. Не го е чувал как стене нощем. Не е пощурявал от високата му температура въпреки антибиотиците, аналгина и витамините. Не е гледал как всеки ден му бият инжекции. Не е виждал как вече не маха опашка, когато той се прибира вечер вкъщи и как сякаш му се извинява с очи за немощта си. Не е виждал как седмица не докосва храната в паничката до муцуната му. Не му е сковавал специална носилка, за да го изнася сутрин и вечер с нея. Защото пребитото куче ще умре, но няма да направи някои неща вкъщи, а само навън. Не се е радвал, че един хубав ден то се понадигва, заскачва на три крака и пак помахва опашка. Онзи, дето е измислил поговорката “ще му мине като на куче”, никога не е бил куче.

14 юли 2002 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.10.2009, № 10 (119)