ПИСМО В БУТИЛКА

Никита Нанков

web

Величествен тропически изгрев. В огнените небесни припламвания се мержелее нещо белезникаво. Окъсана риза на прът. Прътът закрепен на палма. Под палмата спаружени черупки от кокосови орехи. До черупките Ицо Лукарски. Брадата му до пояс, кожата му като гьон от слънцето, ребрата му се броят. Вените на лявата му ръка разкървавени. Той топи нокът в кръвта си, плези език и реди писмо върху сух палмов лист. Поставя писмото в бутилка и мята бутилката в океана.

Слънцето се въззема сред безоблачната вис. Хоризонтът е грандиозно пуст.

Вълните изхвърлят на брега бутилка с послание. Ицо Лукарски чете: “За да вземем отношение по писмото Ви, то не трябва да е по-дълго от 250 думи.” Той пак разкървавява вените си и съчинява ново писмо. Слага го в бутилката и мята бутилката в океана.

Слънцето прижуря в безоблачната вис. Хоризонтът е грандиозно пуст.

Вълните изхвърлят на брега бутилка с послание: “Изложеният от Вас случай се нуждае от допълнителни разяснения.” Ицо Лукарски пише друго писмо и го мята в океана.

Слънцето се къпе във величествен тропически залез. Хоризонтът е грандиозно пуст.

Вълните изхвърлят на брега послание: “Поради извънредна заетост не сме в състояние да разгледаме Вашия случай тази година.”

Слънцето възхожда в безоблачната вис в изумителен изгрев. Ицо Лукарски облича костюм и слага вратовръзка. Така шкембенцето му почти не личи или личи, но в добрия смисъл на думата. Той отива на работа. На бюрото му го чакат камари книжа. Той пише резолюция с размашен почерк: “За да отговорим на писмото Ви, е необходимо то да е в бутилка от ром.” Ицо Лукарски слага писмото в бутилка и с отработен жест мята бутилката в океана.

Слънцето прижуря в безоблачната вис. Хоризонтът е грандиозно пуст.

19-21 април 2011 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.06.2011, № 6 (139)