ТЪЖНИ ПЕРОНИ

Никита Нанков

web

Влакът пристига в 12 и 47. Възрастният мъж и младата жена седят на маса със зацапана покривка. Пред тях чиния със син ръб, чукната от едната страна. В нея e нареденa накриво нарязанa краставицa, посоленa с бучки сол, овлажнена от неправилно съхранение.

- Да ти кажа, има нещо в тази работа, което ме смущава - казва мъжът.

- Ти говорил ли си с Никита за това? - пита жената.

- Ама как да говоря по телефона? 

- Ами с мене как говориш?

- Е, с него не е ставало дума.

- Добре де, кажи му, отвори дума.

- Не мога по телефона да говоря за това.

- А с мене защо говориш?

Мъжът гледа откъдето трябва да дойде влакът. Върху лявата релса е спряло слънцето. Мъжът се чуди как ще го прескочи влакът. Набожда едно търкало от краставицата, върти го на вилицата и го оставя обратно в чинията. Чинията е мазна и по синия ръб личи отпечатък на палец. В кухнята посудата се мие небрежно и не само краставиците се режат накриво, ами всичко се върши пет за четири. Гнусота, мръсотия и безхаберие. Защо тези малки перони са винаги така тъжни? Жената гледа ноктите си. На левия й показалец се е олющил лакът.

- Защото има нещо в тази работа, което ме смущава - казва мъжът.

- Добре де, кажи му на Никита - отговаря жената.

- Не мога по телефона.

- А с мене как говориш?

- С тебе е друго. С него не е ставало дума. Защо тези малки перони са винаги така тъжни?

- Добре де, отвори дума.

- Не мога по телефона да говоря за това.

- А с мене защо говориш?

Жената гледа откъдето трябва да дойде влакът. Върху лявата релса е спряло слънцето. Жената се чуди как ще го прескочи влакът. Набожда едно търкало от краставицата, върти го на вилицата и го оставя обратно в чинията. Ред и дисциплина за тия виетнамци! Плъзнали са навсякъде, като хлебарки. Минават границата нелегално, в багажници на коли, в хладилни тирове, в контейнери. Обикалят на глутници като бездомни псета - трикраки, с откъснати опашки, с избодени очи. Проституция, наркотици, престъпления. Не ни стигаха циганите, та ни заля и утайката на света. Защо тези малки перони са винаги така тъжни? Мъжът гледа ноктите си. На левия му показалец болезнено се е забелила кожичка.

- Защото има нещо в тази работа, което ме смущава - казва мъжът.

- Говорил ли си с Никита за това? - пита жената.

- Не, как да говоря по телефона? 

- С мене как говориш тогава?

- Е, с него не е ставало дума. Само с теб. Защо тези малки перони са винаги така тъжни?

- А с мене защо говориш? И аз точно това се питах: защо тези малки перони са винаги така тъжни? “Перон” каква дума е? Френска?

Мъжът гледа откъдето трябва да дойде влакът. Върху лявата релса е спряло слънцето. Мъжът се чуди как ще го прескочи влакът. Набожда едно търкало от краставицата, върти го на вилицата и го оставя обратно в чинията. Ред и дисциплина! Екстрадиране и затвор! Повече никакви мазни отпечатъци по синия ръб на чиниите! Никакви накриво нарязани краставици! Чашата на търпението преля! Нашата партия ще очисти свидната ни татковина от тая циганска, африканска и азиатска паплач! Защо тези малки перони са винаги така тъжни? Жената гледа ноктите си. На левия й показалец се е олющил лакът.

- Защото, да ти кажа, има нещо в тази работа, което ме смущава - казва мъжът.

26 септември - 7 октомври 2010 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.10.2010, № 10 (131)