ПАНТЕОН

Никита Нанков

web

Поетът Пенчо Славейков бил много умен и много знаел. Затова той бил критик. Като критик той наставлявал всички други поети да търсят в звяра човека и човека в българина. А те му казвали: “А бе я си глей ра’отата!”. Тогава той почвал да ги налага по главите с бастуна си. Поетът Пенчо Славейков имал бастун, понеже единият му крак бил по-къс от другия. Но бастунът бил по-дълъг и от по-късия, и от по-дългия му крак. Поетът Пенчо Славейков всеки ден отивал в Народната библиотека, където бил директор. Той се качвал на втория етаж и а-ха да влезе в кабинета си, но се спъвал в дългия си бастун и - дум! дум! дум! дум! - падал по стълбата обратно на първия етаж.

А поетът Димчо Дебелянов не бил нито много умен, нито пък знаел кой знае колко. Той бил бохем и пияница. Всеки ден той отивал в Народната библиотека и се качвал на втория етаж. А-ха да почука на кабинета на поета Пенчо Славейков и да му каже: “А бе я си глей ра’отата!”, но нали бил пиян, спъвал се и - бум! бум! бум! бум! - падал по стълбата обратно на първия етаж.

А поетът Николай Лилиев бил горе-долу умен, но не се знаело дали знае нещо изобщо, понеже бил много свенлив и винаги си мълчал. Всеки ден той отивал в Народната библиотека и се качвал на втория етаж. А-ха да почука на кабинета на поета Пенчо Славейков и да му каже: “А бе я си глей ра’отата!”, но така се притеснявал, че се спъвал и - дан! дан! дан! дан! - падал по стълбата обратно на първия етаж.

А поетът Гео Милев също бил много умен и много знаел. Затова и той бил критик. Като критик той наставлявал другите поети, че всичко, писано от философи и поети, ще се сбъдне. А те му казвали: “А бе я си глей ра’отата!”. Тогава той почвал да ги рита отзад. Той ги ритал, а пък те му извъртявали шамари, тъй като бил дребничик и не можел да им се опъне. А пък той ги ритал още по-пламенно, понеже като те му извъртявали шамари, му се разпалвал неукротимият борчески дух. Всеки ден поетът Гео Милев отивал в Народната библиотека и се качвал на втория етаж. А-ха да почука на кабинета на поета Пенчо Славейков и да му каже: “А бе я си глей ра’отата!”, но дългият му перчем му падал над очите, той губел ориентация, спъвал се и - бам! бам! бам! бам! - падал по стълбата обратно на първия етаж.

Когато всички поети се изтъркулвали на първия етаж, поетът Пенчо Славейков казвал на поета Димчо Дебелянов: “Димчо, твоята брада е черна и дълга, а моята е бяла и къса. Аз искам да те помня все така!” Поетът Димчо Дебелянов отвръщал: “Пенчо, това ще да е от пиенето! Сто двадесет души ний бяхме на брой и паднахме всички при първи запой!” А поетът Гео Милев се превивал от смях и питал поета Николай Лилиев: “А бе, Николайчик, като си млад, що не си млад? Мазохист ли си, че трепериш от ужаса бъдеш девствен?” А поетът Николай Лилиев искал да му отвърне: “А бе я си глей ра’отата! Септември ще бъде май!”, но само си мълчал и се червял като момиче.

2-4 август 2010 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.01.2012, № 1 (146)