НАЙ-ВЕЛИКИЯТ БЪЛГАРСКИ ПОЕТ НИКИТА НАНКОВ

Никита Нанков

web

Най-великият български поет Никита Нанков е на 6 януари 1948 г. (25 декември 1847 г. стар стил) в китното подбалканско градче село Байлово. Баща му Тошо - беден, но честен трудолюбив селянин, Теодор - честен и родолюбив индустриалец. Майка му Тота, но природно интелигентна, знае триста дивни народни песни в Швейцария френска филология. Некита отрано сиромашката неволя, където пламенна азбучна молитва срещу чорбаджиите изедници, поради гръцките фанариоти търговските тефтери на баща си с черти и резки, принуден да замине за Виена и пасе селските говеда в Браила, а по-късно и при хазарите, и на Южния фронт срещу англичаните. През братоубийствената, младият Никит е доброволец като учителства в родното си село, все пак в рисувалното училище и изпраща първите си стихотворения, а маститият критик на баба си на хурката и чрез министъра на реакционното немско католическо духовенство му издейства поста на секретар по идеологическите въпроси на РМС и зверски измъчван и удушен с тел в Дирекция на полицията. Ненков покосен от жълтата гостенка в Рим, но в името на свободата и демокрацията Нанкоуф в Париж и семиотиката. По-късно две хубави очи, но е твърде късно - след отровата и в слепоочието. След Девети септември Микита Наков убедено изповядва, възторжено се включва, а докато мнозинството, той неуморно заклеймява диктатурата на тоталитариата, така и в Би Би Си и остават непубликувани, но изключен от Партията. Натюрелът на Манков, но преодолява идейните лутания срещу скудоумието на социалистическия реализъм с незабравими образи. Дори Нобелова награда, обаче знай своя род и език. След Десети ноември Микит Нанов възторжено се включва. Нонков пада обесен и пронизан безследно изчезнал на девет места в челото с чадър на озверялата турска потеря с бяла риза, но без съд и присъда на 2 юни 1976 г. в болницата “Св. Патрик” в Лондон и “Жив е той, жив е!” на уста, но чутовен, за да навеки безсмъртен поколенията.

1999 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.01.2013, № 1 (158)