НЕ ГАЗИ ТРЕВАТА!

Никита Нанков

web

1

В центъра на парка, на най-видното място, има табела: “Не гази тревата! Стреля се без предупреждение!”

Малкият Гошко ритва топката си, тя се търкулва на тревата, Гошко я подгонва, разнася се изстрел и Гошко пада мъртъв.

Пепа, майката на Гошко, хуква да спасява чедото си, нагазва тревата, чува се изстрел и тя рухва бездиханна.

Стойчо, таткото на Гошко, се затичва към жената и детето си, стъпва на тревата, отеква гръм и той пада върху телата на най-скъпите си хора.

Надка, бабата на Гошко, се завтурва към трите тела на тревата - изстрел - и тя също е мъртва.

Найчо, дядото на Гошко, закуцуква да помага, стъпва на тревата - и също пада прострелян.

2

Малката Мими, веселата приятелка на Гошко, като вижда как Гошко и семейството му изпопадват по тревата, хуква към Гошко, започва да го дърпа за ръката, кани го да си играят, но като приятелчето й не й отговаря, заплаква. Майката и бащата на Мими тръгват по тревата към дъщеря си, успокояват я и й обясняват, че Гошко и семейството му са застреляни. Мими обаче не разбира и реве още по-силно. Тогава и бабата, и дядото на Мими отиват при нея на тревата, почват да подритват Гошко и семейството му и да ги ръчкат с бастуните си, за да покажат съвсем нагледно на внучката си, че като човек е застрелян, той нито вижда, нито чува, нито си играе. Най-накрая Мими разбира за какво става дума, успокоява се и на лицето й грейва обичайната й усмивка.

3

Пред бордюра, отделящ алеята от тревната площ, започват да се събират граждани. Досега те са чели вестници, дремели са по пейките или са се изтягали на слънце. Те не са обръщали внимание на изстрелите, изтребили семейството на Гошко. Но когато семейството на Мими е отишло при семейството на Гошко, гражданите са усетили нещо нередно. Сега будната им съвест се е разбунтувала и те сочат към табелата, озъртат се сякаш търсят някого и започват гневно да скандират неприлични лозунги.

4

Пазачът на парка, бай Пройчо, се прибира след работа, окачва пушката си на стената, откъсва лист от стара тетрадка, цъква химикалката и пише прошение:

Г-н Управител,

Ето, и днеска възмутените граждани в парка с право се питаха, както впрочем и вчера, и завчера, и по-завчера, защо се слагат табели, ако пазачът не си гледа работата и не изпълнява каквото е написано на табелите. Как така правилата важели за някои, а не важели за други, негодуват те. Гражданите, г-н Управител, пак скандираха мръсни думи по Ваш и мой адрес! Ама как да си гледам работата бе, г-н Управител, като поради кризата ми се отпускат само по пет патрона на ден, а трябва да са поне десет? Моля вземете веднага мерки и ми увеличете дневната амуниция, г-н Управител!

С почитание,
Бай Пройчо, пазачът

17 юли 2013 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.06.2016, № 6 (199)