Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НА БАЛКАНА

Никита Нанков

web

1.

Неделя следобед. Марко Спанчевски е на балкона и пуши. Жена му, Зафирка Недялкова-Спанчевска, му се разсърди и го изпъди от стаята. Когато пуши, Марко Спанчевски се успокоява и мисли по-добре.

- Ето - казва си той, - аз сега пуша и усещам как димът щипе връхчето на езика ми, отърква се по вътрешните стени на бузите ми, леко ме дави и прониква в трахеята и белите ми дробове. Капилярите усвояват никотина и го разнасят из артериите ми. Никотинът стига до мозъка ми и ми помага да мисля. Концентрирайки мисълта си, аз усещам краищата на пръстите си, с които държа цигарата. Усещам и босите си ходила, които носят тежестта на тялото ми върху поизтъркания фалшив плюш на чехлите ми. Усещам и бедрата си под анцуга. Усещам тила си, ушите, носа, корема и адамовата ябълка. Аз усещам всеки елемент на тялото си. Мислейки, аз съм една самоусещаща се и самоанализираща се затвореност.

Марко Спанчевски мята фаса от балкона. Фасът полита от деветия етаж, ръсейки ален прах подобно на домашна комета.

- А дали мога да усещам и нещата извън мен? - пита се Марко Спанчевски, палейки нова цигара. - Дали мога да бъда не само самоусещаща се и самоанализираща се затвореност, но и самоусещаща се и самоанализираща се отвореност? Ето, сега съсредоточавам мисълта си върху прането на отсрещния балкон. Да, усещам и него. Аз съм влажен и мириша на смес от белина, прах за пране и ароматизиращ препарат. Значи аз мога да разширявам себе си, като излизам извън себе си...

Марко Спанчевски вдига очи към подранилата акварелна луна върху все още лъчистата синева.

- Усещам и луната. Аз съм една неизпълнена кръглост, частична осветеност, петниста петнистост, въртя се около Земята за 27,321582 дни, имам перигей 363 104 km, апогей 405 696 km, скорост на въртене на екватора 4,627 m/sec и ректасцензия на Северния полюс 17 часа, 47 мин. и 26 сек. Аз, човекът, непрестанно се самовъзмогвам, отивайки отвъд себе си. Човешкото е отвъдност, самоотричане на човешкото в името на човешкото...

Марко Спанчевски пали цигара от цигара. Погледът му е впит в звездното небе.

- Усещам и хе-еее оная звезда, Поларис от съзвездието Ursa Minor, известна също така и като Полярна звезда. Аз съм тройна променлива звезда. Аз съм цефеида. Аз съм плазма, заоблена от гравитацията, и произвеждам хелий от водород при висока температура и под високо налягане... Аз усещам как бавно изразходвам горивото си... Остава ми да живея още само 185 милиарда години... Човешкото е самоизчезване на човешкото в човешкото чрез самосъздаване на космичното...

Марко Спанчевски мачка в дланта си празния цигарен пакет. Трябва да се прибира и да ляга, понеже утре ще става рано. Ще кара трамвая първа смяна.

- М-дааа - заключава Марко Спанчевски, окрилен от откритието, че може да бъде не само самоанализираща се затвореност, но и самоусещаща се и самоанализираща се отвореност, - м-дааа, прави са астрономите, философите и поетите, като твърдят, че ние, човеците, сме направени от същата материя като звездите...

 

2.

Зафирка Недялкова-Спанчевска ненавижда неделите, особено следобедите. Трябва да глади, а мъжът й, Марко Спанчевски, вместо да й помага или поне да й съчувства, само се мота из къщата в размъкнатия си анцуг и философства. И телевизията показва само глупости. Ама какви са тия галактики, моля ви се! Елипсовидни, спирални, тъмни материи... Какво, че галактиките ще умрат след сто трилиона години и ще се превърнат в черни дупки? На нея й чернее пред очите, чака я куп дрехи за гладене, а те й дрънкотят за звездни купове! Така ще си мине животът й - ще се сбабичоса в слугинаж като майка си.

Зафирка Недялкова-Спанчевска отива в спалнята да глади, но открива, че котката им Маша се е изпикала върху новата й блузка, с която тя мислеше да се изфука утре пред колежките. Мъжът й крачи напред-назад из спалнята, навел чело, с дълбока бръчка между веждите. Зафирка Недялкова-Спанчевска му крясва:

- Върви на балкана, дявол да те вземе!

Тя иска да каже “на балкона”, но езикът й се обръща накриво.

19-23 ноември 2009 г.

 

 

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2010, № 2 (123)