|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МЪНИЧКО, ЧЕРВЕНИЧКО Никита Нанков Имаше един човек, който казваше: “Вече съм се ангаджирàл.” Един друг пък казваше: “Благодарà!” А трети казваше: “Други другаре?” Четвърти пък казваше гатанки: “Колкото пò расте, толкова пò намалява. Що е то?” Първият му отговаряше: “Вече съм се ангаджирàл.” Вторият се усмихваше: “Благодарà, благодарà!” Третият се оглеждаше и питаше: “Други другаре?” - Предавате ли се? - питаше четвъртият. - Ами това е сапунът! Колкото пò расте по значение, демек като го ползват, толкова пò намалява! А я сега да ви питам друго: Мъничко, червеничко, на един крак стои. Що е то? Първият отговаряше: “Вече съм се ангаджирàл.” Вторият дишаше патетично: “Благодарà!” А третият даваше думата: “Други другаре?” - Предавате ли се? - хълцаше от радост, че никой не отгатваше, четвъртият. - Ами това е малката червена пъпчица на левия ми крак! И запретваше крачол да им я покаже. 16 август 1993 - 22 март 2010 г.
© Никита Нанков |