Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МИРИЗЛИВ ДЯДО

Никита Нанков

web

Старчето е в библиотеката всеки ден. Бръчките, петната по лицето и ръцете му, издутите тъмни вени, артритните пръсти, сълзящите зачервени очи, жълтеникавата косица са така истински, сякаш са правени от холивудски гримьор. Старчето винаги сяда в средата на читалнята. Към обяд читалнята е пълна, но около него вечно остава широк празен кръг, понеже старчето смърди на зоологическа градина. Всички в библиотеката го наричат Миризлив дядо и му се подсмиват, но старчето не усеща миризмата си, тъй като носът му непрестанно тече. Масата му се огъва от книги, които то чете през мазна лупа, заровило лице в листите. Старчето шумно плюе на пръста си, обръща страницата и се хихика, тропа по масата с юмруци и ехидно гъргори: “Нещастници! Хвалипръцковци!”.

Един петък, 13-то число, служителите и читателите не издържат и викат охраната да се разправи с досадния дедик. “Документите моля!” - окашля се дежурният полицай. Докато старчето изсипва на масата сополива кърпа на топка, стотинки и копчета, почерняла връзка ключове на медна тел за бушони, протрити писма в разкъсани пликове, писалка без капачка и търси личната си карта, полицаят разглежда книгите му: “История на Великобритания”, “Карл Велики и Свещената Римска империя”, “Възход и падение на Велокоморавия”, “Стара Велика България на Хан Кубрат”, “Животът на Александър Велики”, “Културното значение на Алфред Велики”, “Златният век на Симеон Велики”, “Велико Търново - столица на Втората българска империя”, “Петър Велики и войните с Швеция”, “Константин Преславски и Наум Преславски във Велики Преслав”, “Поезията на Екатерина Велика”... Зад полицая надничат недискретни читатели. Служителят на закона деликатно е покрил носа си с кърпичка и се прави на грипав.

Миризлив дядо измъква картата си от задния джоб на долните си гащи. Полицаят и читателите прочитат името му: Велико Великов Великов. Полицаят козирува и се извинява за безпокойството. Читателите кисело се връщат по местата си. Старчето дълго пъшка, с достойнство прибира притежанията си по джобовете и си мърмори: “Нещастници! Хвалипръцковци!”.

24 януари 2011 г.

 

 

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.05.2011, № 5 (138)