ЖЪЛТИ МИНЗУХАРИ

Никита Нанков

web

А вчера сутринта, докато бързах към офиса, минавайки покрай любимия ми магазин на нашата улица, спирам да огледам цветята, съзирам някакви нови баснословни цени на лилиумите и герберите (които са и най-трайните цветя обаче), виждам, че са се появили отново белите кали (което много ме зарадва), виждам и едни чудни циклами и анемонии в саксии и тъкмо си мисля, че за 14 октомври - Петковден, имен ден на маман - ще й купя една хубава саксия, колкото и да струва, и ги зървам, сврени в малка вазичка, изгубена измежду огромните стръкове и вази и саксии на витрината: две миниатюрни букетчета от жълти минзухари (които в есенния си вариант се наричат кърпи-кожух, но са бледолилави и много любими за мен), а тези жълтите - откъде са дошли, нали са първите пролетни цветя в гората, нали тяхното време е месец март, понякога дори февруари? И какви бяха тези букетчета от по пет минзухарчета с по две-три зелени тревички посред тях? Две букетчета в мъничка вазичка, като извадена от куклен дом. А днес заранта какво да видя? Останало е само едното. Значи се е появил някой, който е имал окото да ги забележи и хареса? Първото, което ми дойде наум, беше - нима е възможно? После обаче се обади един студен глас и подметна, че да, естествено, че ще ги забележи някой, та те са най-евтиното нещо в този страхотно скъп магазин. Да, но историята не приключи с обяснениято на прагматика, защото споменът за тези ярко-жълти минзухари все още ме вълнува - дотолкова, че да искам да го споделя с теб. И защо ли? Дали защото си въобразих, че ти също би харесал едно такова букетче и вероятно би ми го... Хей, току-що влизам в офиса и си мисля как ще ти опиша тази историйка, а ето, че на бюрото ми в тумбеста зелена вазичка ме очакват пет жълти минзухара с три зелени тревички...

14-23 октомври, 2002 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.10.2010, № 10 (131)