ЛЪВ

Никита Нанков

web

Ицо Лукарски си мечтае да стане лъв. Лъвът се радва на прекрасен живот: лъвиците ловуват заради него, докато той си дреме под някоя дебела сянка; те го глезят с най-отбраните късове месо; лъвиците го и пощят и, разбира се, подсладяват дните и нощите му, мъркайки му, че той е царят на животните. Единствената грижа на лъва е да препикава територията си, да се бие с чуждите лъвове, дръзващи да прекрачат препиканата граница и прелюбодейно да възжелават харема му, а когато победи някой друг лъв, да изяжда лъвчетата на чуждите лъвици, за да направи лъвиците отново детеродни, но вече с негови отрочета.

Една сутрин Ицо Лукарски си купува билет до Ватикана, там спечелва конкурс и в десет часа сутринта кардиналите с абсолютно болшинство го избират за папа Лъв X. За да отпразнува случая, Ицо Лукарски отива до един от чудните ренесансови фонтани със статуи на кръглодупести херувимчета, от чиито пишлета се възземат златни струи на благоговение и синовна благодарност към нашия небесен Отец, и по същия начин въздава благодарност и слава на Твореца. След като привършва туй богоугодно дело малко преди обяд, Ицо Лукарски се прибира в папския дворец и похапва две огромни пържоли, само лекичко позапечени отгоре на клада и сочно-кървави отвътре - едната от бут на протестант, другата - на еретик. Той тъкмо привършва пържолите, когато му донасят тревожната вест, че Константинополският патриарх Лъв X на вселенски събор на целокупното православие е прогласил първенството си пред папа Лъв X на основанието, че патриаршеската институция в Константинопол уж била по-стара от папската във Ватикана. Ицо Лукарски не трепва пред грозното предизвикателство на самозванеца, а се разпорежда срещу Константинопол немедлено да потеглят Първия, Втория, Третия и Четвъртия кръстоносни походи, за да стане ясно веднъж и завинаги, че папа Лъв X е по-старши от патриарх Лъв X, понеже има повече кръстоносни походи. В ранния следобед походите завършват с пълен успех и в знак на безпрекословното си подчинение пред папската власт православните манастири в Атон изпращат като дар на папа Лъв X всичките си младички монахини. Ицо Лукарски се отдава на заслужена следобедна дрямка в компанията на монахините, които се оказват млади монаси, понеже в Атон е забранено да стъпва женски крак, дори ако този крак е на коза или котка, но папа Лъв X в своята безкрайна премъдрост решава да не прави проблем от туй дребно опущение и да не разваля приятния си следобед. Ицо Лукарски попощипва един симпатичен мургавичък атонски монах, монахът мига често-често и се черви, но поради дяволски козни не забременява. В безкрайната си всеблагост Ицо Лукарски не връзва кусур и на тази грешчица и пощипва дважди младичката камериерка, която му реди възглавките. Оплодена от Светия дух, камериерката тутакси забременява и след десет минути ражда две лъвчета близначета с ореолчета: свети папа Лъв XI и свети папа Лъв XII. За да отпразнува подобаващо случая, Ицо Лукарски постановява, че той е единственият наместник на Бога на Земята и като тъй никога не греши и не съгрешава. Привечер ликуващото целокупно световно католичество в строен хор сред камбанен звън запява в прослава на папа Лъв X - небесния Цар на Земята.

Ето така се сбъдва заветната мечта на Ицо Лукарски.

5-9 май 2014 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.08.2014, № 8 (177)