LUX ET VERITAS

Никита Нанков

web

Един ден, в който слънцето се усмихва и птичките пеят, феминистката Christinka Drundrunreffska, Ph.D., се превръща в Professor Christinka Drundrunreffska, световноизвестна ученка. Тя започва да пръска просвета в най-престижния университет, чието мото гласи: “Lux et veritas” - “Светлина и истина”. Professor Christinka Drundrunreffska си слага италиански очила с модерна продълговата форма, които придават на кръглото й лице яйцевиден интелектуален вид. Тя не пести пари за дрехи. Тя започва да носи комбинезона си така, че той се подава един пръст под полата й, и не забравя, че чорапогащникът й трябва всеки ден да е съвършено нов и с бримка от коляното до глезена. Professor Christinka Drundrunreffska вече не крие либерално-демократичните си убеждения. В клас тя критикува несправедливата медицинска система, обслужваща алчността на застрахователните компании: “Баща ми няма нито един зъб в устата, но не може да отиде на зъболекар, понеже няма пари за медицинска застраховка. Какво безобразие!” И мустачето й трепка от справедлив гняв.

Professor Christinka Drundrunreffska си купува огромна къща в най-хубавия район на тъй богатия с култура и история град, в който се намира нейният университет. Прозорците на къщата гледат към университета. Те са от пода до тавана и светлината, идеща от университета, се лее в стаите. Professor Christinka Drundrunreffska щастливо сияе. Тя е голяма чистница и държи всичко в дома й да свети. Тя наема слугиня да лъска къщата й. Тя особено държи прозорците й да блестят от чистота.

Когато слугинята измива прозорците, Professor Christinka Drundrunreffska остава изключително недоволна. По прозорците се виждат мазни петна и отпечатъци от пръсти. Тия миризливи филипинки са просто ужас, помисля си Professor Christinka Drundrunreffska и с хладна усмивка съобщава на разтрепераната слугиня, че повече няма нужда от нейните услуги. Женицата се кълне, че е измила прозорците и заеква нещо за заплащане. Усмихнатата Professor Christinka Drundrunreffska й отговоря както отговаря в клас, когато някой по-отворен студент й задава труден въпрос: “Да, да, разбира се, но затова ще поговорим някой друг път, сега просто нямаме време. Благодаря и довиждане.”

На другия ден историята се повтаря с друга слугиня. Professor Christinka Drundrunreffska се убеждава, че и вонящите мексиканки са безполезни като миячки на прозорци. Индонезийките се уригват на лук, тайванките смърдят на водорасли, пуерториканките са отвратително шумни, негърките не си мръдват дебелите задници, китайките вонят на гнило, уругвайките са с две леви ръце, индийките са клептоманки, полякините са непочтително ехидни, рускините претенциозни и неблагодарни. Целият свят се извървява да работи на Professor Christinka Drundrunreffska, но прозорците й след всяко миене стават все по-мръсни. О, о, о, ужас!

Мракът и лъжата в душите човешки терзаят Professor Christinka Drundrunreffska. Тя страда, ах, как страда за човечеството! Professor Christinka Drundrunreffska жаждува правда и светлина! Тя извиква баща си да измие прозорците. Докато старецът се катери по стълбата, Professor Christinka Drundrunreffska седи на дивана, слуша Бах и си оправя маникюра. Тя открива, че не вижда нокътя на кутрето си. Очите й ли са отслабнали от четене и писане на мъдри книги, очилата си ли трябва да смени, или просто така й се е сторило? Professor Christinka Drundrunreffska сваля очилата и пак се взира в кутрето си. И пак не вижда нокътя. Ето до какво води липсата на светлина! Professor Christinka Drundrunreffska ридае - Бах слави божествената светлина в кантати, а човечеството тъне в тъма. Накрая тя решава, че ще си оправи нокътя на кутрето, когато той стане достатъчно голям, за да го види.

Баща й е свършил с миенето. Professor Christinka Drundrunreffska си слага очилата и - о, чудо! - през прозорците струи божествена светлина! “Тате, татенце, миличък! Да знаеш колко те обичам!” - хвърли се на шията му Professor Christinka Drundrunreffska и го целува както в детството, когато той й носеше книжки с картинки, които купуваше с парите, спестени от обяда си. “Прозорците си бяха съвсем чисти” - фъфли баща й и нежно я целува. - “Докато ти си оправяше ноктите, аз ти избърсах очилата...”

29 декември 2010 - 8 януари 2011 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.02.2012, № 2 (147)