|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛЮБОВТА Е Никита Нанков Пенчо Костилков обича да чете любовна поезия, защото поетите възпяват всяко едно нещо на любимата, което обича Пенчо Костилков. Когато той се влюбва, неговата любима е съвършена както е съвършена всяка любима в поезията. Очите Пенчо-Костилкови милват и галят и милуват и галуват всяко едно нещо на любимата, което галуват и милуват и галят и милват Пенчо-Костилковите очи. Пенчо Костилков бленува и въжделява всяко едно нещо на любимата, което поетите са описали така чудесно в любимата и което въжделява и бленува Пенчо Костилков. Когато часът на настъпването настъпва, Пенчо Костилков пристъпва към пристъпване, когато настъпва на настъпването часът. Оказва се обаче, че любимата му няма оная работа, така вдъхновено описана от вълшебниците на словото, защото е оная работа на любимата. После се оказва, че и втората й работа също я няма, тъй като я няма също и втората й работа, както се оказва после. И третата, и петата, и десетата й работа я няма, понеже я няма и десетата, и петата, и третата й работа. Никоя работа й я няма на любимата, защото й я няма никоя работа. Изобщо толкова работи й няма на любимата, че любимата я няма изобщо. Но Пенчо Костилков знае, че поезията не лъже, че не лъже. Така Пенчо Костилков от опит се убеждава, че любимата му няма всичко онова, което очите му са милували и галували и за което поезията не лъже, че любимата му има, и значи любимата му я няма, понеже любовта е сляпа. 18-19 май 2010 г.
© Никита Нанков |