ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ

Никита Нанков

web

Маса с оранжева дантелена покривка на цветя. Зад масата - авторката, дама на неопределена възраст и цвят на косата, деликатно скрита зад бретон и тъмни италиански очила. До нея пълничка дама в черно, с артистични сребърни пръстени. До нея дама с напълно бяла коса с прическа “торнадо”, мораво червило и шестнайсет златни гривни. Трите дами са полускрити зад две огромни вази, натъпкани с червени и жълти рози. На триножник до масата - постер с корицата на новата книга: синева (небе? море?), падащ кафяв есенен лист горе ляво, бяла раковина долу дясно. До първата маса - втора маса с дантелена покривка, по която акуратно красивеят сред синева падащи есенни листи и раковини.

- ... la vida... la muerte... mucho dolor... - учленява натъртено пълничката дама. Дясната й китка се върти сякаш се готви да хвърли на масата зарове.

Публиката, състояща се от дами на неопределена възраст, в черно, с италиански очила и златни гривни, ръкопляска.

Авторката приглажда бретона си и отваря книгата на страница, отбелязана със зелена панделка:

- O mamá... mamita... mamita bella...

Заплаква неудържимо. Пълничката дама в черно я прегръща с едната ръка, с другата поема книгата:

- O mamá... mamita... mamita bella, bonita...

Заплаква и тя. Дамата с прическа “торнадо” прегръща дамата в черно с едната ръка, с другата поема книгата:

- O mamá... mamita... mamita bella, bonita, linda...

Заплаква. Дама от публиката с напудрено деколте прегръща дамата с прическа “торнадо” с едната ръка, с другата поема книгата:

- O mamá... mamita... mamita bella, bonita, linda, preciosa...

Заплаква. Публиката, прегърната, плаче неудържимо.

Не мога повече да пиша, защото като плача, бретонът ми влиза в очите...

2-5 декември 2009 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.04.2010, № 4 (125)