КОМУНИКАЦИЯ

Никита Нанков

web

Володя Коматичев отива на парти с новите си колеги. В негова чест те дават вечеря с дискотека и какви ли не приятни щуротии след това. Володя Коматичев се появява точно навреме, но всички вече са се събрали, чакат го и когато той влиза, започват радостно да ръкопляскат, да се усмихват, да го поздравяват и да ръкомахат. Володя Коматичев иска да им благодари, да им каже с думи прости и сърдечни колко е щастлив, че е сред тях, че започва професионалния си път при такива мили и добри хора. Той се усмихва широко, но се оказва, че на лицето му не се появява усмивка. Очите му заблестяват от приятна възбуда, но се оказва, че очите му са изцъклени. Гласът му модулира в приятни приятелски тонове, но се оказва, че гласът му е равен. Жестикулира весело, но се оказва, че ръцете му са сковани. Смее се дружелюбно, но се оказва, че челюстта му увисва и от стомаха му се донасят само насечени спазми сякаш е глътнал живо куче, което се сили да издраска обратно. Володя Коматичев стои сред колегите си безизразен, замръзнал и безгласен. Хората първо го гледат с любопитство, после се отдръпват и накрая и те стават безизразни, замръзнали и безгласни.

8 април 2010 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.08.2010, № 8 (129)