Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОМУНИКАЦИЯ

Никита Нанков

web

Володя Коматичев отива на парти с новите си колеги. В негова чест те дават вечеря с дискотека и какви ли не приятни щуротии след това. Володя Коматичев се появява точно навреме, но всички вече са се събрали, чакат го и когато той влиза, започват радостно да ръкопляскат, да се усмихват, да го поздравяват и да ръкомахат. Володя Коматичев иска да им благодари, да им каже с думи прости и сърдечни колко е щастлив, че е сред тях, че започва професионалния си път при такива мили и добри хора. Той се усмихва широко, но се оказва, че на лицето му не се появява усмивка. Очите му заблестяват от приятна възбуда, но се оказва, че очите му са изцъклени. Гласът му модулира в приятни приятелски тонове, но се оказва, че гласът му е равен. Жестикулира весело, но се оказва, че ръцете му са сковани. Смее се дружелюбно, но се оказва, че челюстта му увисва и от стомаха му се донасят само насечени спазми сякаш е глътнал живо куче, което се сили да издраска обратно. Володя Коматичев стои сред колегите си безизразен, замръзнал и безгласен. Хората първо го гледат с любопитство, после се отдръпват и накрая и те стават безизразни, замръзнали и безгласни.

8 април 2010 г.

 

 

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.08.2010, № 8 (129)