КЛИЕНТЪТ ВИНАГИ ИМА ПРАВО

Никита Нанков

web

По-малко от половин час до срещата. Цък! - 9 часът, 31 минути и 00 секунди. Почти закъснява. Клиентът от Франция. Последен гребен през прическата (безупречна), последен поглед към грима (идеален). Ръката й върху дръжката на вратата (италианска, позлатена).

Двегодишното момченце. Босо. Улавя я за полата (строга, стоманеносива).

То я дърпа. Тя го дърпа. Мъжлето, вкопчено в полата (немачкаема като деловата жена, която я носи). Мрънка, скимучи, нервничи (малко е още, не разбира). Влачи се подире й. Безсилие, рев (абсолютно ненавременен). Ред сълзи, ред сополи (абсолютно неуместни). Дробовете и гърлото: а-а-а-а! А-А-А-А!! Тя отваря вратата, наистина вече закъснява - 9 часът, 31 минути, 17 секунди и 71 стотни. Не се обръща (дисциплина, деловитост, достойнство; сдържаност, съсредоточеност, самочувствие).

Преди вратата да се затвори, махвам крадешком едно светлосиньо кончè от полата й. Дамата (страшна, силна) и мадамата (страхотна, стилна) не може да си позволи кончè отзад на полата, нали? И докато тя лети надолу по стълбите (но все пак не много бързо, за да не се запоти), й виквам (бодро, оптимистично, ентусиазирано): “И успех с французите!”

Тя си бръсне краката само с Gillette, аз пия само Smirnoff, ние си избелваме зъбите само с Rembrandt (защото го заслужаваме).

Кракът на дамата (като голяма буква Г със средновисок ток като малка буква л) изчезва зад вратата на BMW-то.

Извръщам се към душата си (още впита във въображаемата пола) и й изсъсквам: “Млъкни, ма!”

16 септември 2002 - 12 януари 2003 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.05.2010, № 5 (126)