|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КЛАСИК Никита Нанков Писателят Чапразов е роден и израснал в България, една затворена в себе си мъничка страна, цял живот е прекарал, без да напуска родината, не знае никакъв чужд език, но пише само за испанци, французи, китайци, пуерториканци, американци, руснаци, индийци и прочие националности - и никога за българи. - Защо? - питат го литературоведите. - Ами така! - отговаря писателят Чапразов. И тази съкровена творческа изповед се появява в научните съчинения на литературоведите и оттам минава в учебниците по литература. Писателят Чапразов е сочен за пример като исконно български патриот, в чиито жили тече кръвта на Аспаруха и Крума, като родолюбец, който като всеки голям писател възхвалява прелестите на татковината не пряко - с идеологически клишета и лозунги, а косвено - описвайки испанци, французи, китайци, пуерториканци, американци, руснаци, индийци и прочие националности. Но времената се менят. Идва ново поколение, с други интереси и с други хоризонти. Светът вече е широк и в странство живеят повече българи отколкото в България. Писателят Чапразов все така е роден и израснал в България, все така цял живот е прекарал, без да напуска родината, все така не знае никакъв чужд език и все така пише само за испанци, французи, китайци, пуерториканци, американци, руснаци, индийци - и никога за българи. - Защо? - питат го литературоведите. - Ами така! - отговаря писателят Чапразов. И тази творческата изповед се появява в научните трактати и оттам - в учебниците по литература. Ерудитите славословят писателя Чапразов като световен писател, той бива наричан Старопланинския титан и като критиците го анализират, те прозорливо свързват името му с българския вклад в глобалната литература, понеже, като даоистки мъдрец, той обикалял и опознавал света, без да излиза от стаята си. Но времената все така се менят и все така едно поколение сменя друго. Писателят Чапразов все така е роден и израснал в България, все така цял живот е прекарал, без да напуска родината и без да знае думица от чужд език, и все така пише само за прочие националности - и никога за българи. - Защо? - питат го литературоведите. - Ами вече не помня! - отговаря писателят Чапразов. И тази изповед се публикува в научните трудове - и в учебниците. Името “Чапразов” краси библиотеки, гимназии, конкурси, симпозиуми и паметници. Писателят Чапразов вече е жив класик. 22-25 май 2013 г.
© Никита Нанков |