ДЕСЕТ ЧАСА И ДВАЙСЕТ И СЕДЕМ МИНУТИ ОТ ЖИВОТА НА КАПКА ТРЪПКОВА

Никита Нанков

web

Капка Тръпкова си ляга в 22 часа и 47 минути. Тя се върти в леглото до 23 часа и 36 минути и се притеснява. Струва й се, че в 0 часа и 17 минути заспива, но се стряска и разбира, че всъщност е будна. Казва си: спокойно, Капка, отпусни се, дишай равномерно, така, добре, точно така, много добре... Тя прави упражненията, които лекарят, най-големият специалист по безсъние, й е предписал в такива случаи. Упражненията помагат. Без да усети, тя заспива в 0 часа и 38 минути. Но се ококорва в 1 часа и 4 минути. Налягат я притеснения. Върти се в леглото и мисли, мисли, мисли. Капка, повтаря си тя, това е много сериозно, трябва внимателно да го обмислиш, много, много внимателно, Капка! Става да се изпишка в 2 часа и 12 минути. Поглежда се в огледалото. Като малка любимата й приказка е била “Спящата красавица”. Сега от огледалото я гледа все още млада жена, разчорлена и с тъмни кръгове под очите. Ти си неспящата некрасавица, Капка, въздъхва тя и пак си ляга. Повтаря си, че няма какво толкова да му мисли и че всичките й притеснения са всъщност пълни глупости. Става й много нервно, чуди се как да лежи, за да й е по-удобно и в 2 часа и 37 минути се опитва да спи на лявата страна, нещо, което по принцип избягва, за да не затруднява сърцето си. В съзнанието й бръмчи някаква странна дума: invigilate, invigilate, invigilate, invigilate, invigilate, invigilate... Защо и най-големият специалист по безсъние не й вярва, като му казва, че не спи, понеже усеща, че точно когато се унася, става слънчево изригване и на нея й се свива душичката? В 3 часа и 1 минута тя се обръща на дясната си страна. В двора ябълките капят, тупат глухо по земята и се търкалят под дървото. Не усеща лявото си стъпало. Краката й са ледени. Ябълките се търкалят. Не, боли я десният лакът. Напоследък е така напрегната, че не чувства тялото си. Ударила се е, без да усети. Така може и да си загине като стой, та гледай. Горещо й е, цялата гори. Отвива се. Краката й са ледени. Завива се, зъзне. Тя е хубавка, но защо е сама, защо мъжете я отбягват? Защото носиш парфюми, обяснява й най-добрата й приятелка. Милион пъти съм ти казвала, че парфюмите разрушават феромоните, които всяка жена излъчва, за да привлича мъжете. Феромоните са биохимичната основа на женската загадъчност и магнетизъм. Мъжете, които ме заглеждат, обичат миризмата на кебапчета, мисли си Капка. Тя меко пропада в обятията на Морфея, все по-дълбоко, все по-устремно. Вместо с парфюм тя се пръска със сос от кебапчета. Над нея се е надвесил някой и вдишва аромата на косите и шията й. Очите му светкат в тъмното. Тя се опитва да извика за помощ, да се навдигне, да се защити, но върху гърдите й тежи огромно кебапче. В 3 часа и 17 минути тя се отдава на тъмния непознат, който нахлува с безцеремонно насилие в подмолите й и я изпълва до пръсване. А-а-а-а-а, стене тя. Още миг и ще избухне във феерия от многоцветия и звън на китайски цимбали. В 3 часа и 29 минути тя се събужда, трепереща от изтощение. Жадуваната експлозия се размива в черна безчувствена непрогледност. Уж Капка Тръпкова светва нощната лампа, а е тъмно, уж крещи, а е тихо. Не знае нощ ли е, или ден. Устата й е пресъхнала и всичко от кръста надолу без краката я боли. Трябва да си намери любовник. Никакви чувства, никакво обвързване. Ще му е вярна, но само чисто профилактично. Часовникът в кухнята трака. По линолеума крачи хлебарка. 3 часа и 54 минути. Тя иска да помага на всеки, да е добра с всеки, да успокои, да утеши, да се усмихне, да каже блага дума. Тя толкова прилича на майка си. Майка й се е самораздавала цял живот. Но в последните години с майка й стават странни неща. Тя вече не желае да вижда никого, живее усамотено зад заключена врата и спуснати завеси и само гледа телевизия. Светът се обърка, хората станаха лоши, аз съм излишен човек в тежест на всички, повтаря майка й. Тя стои през зимата на студено, за да пести от електричество и да не е в тежест на децата си. Майка й настива, хвърля луди пари за лекарства и доктори и после още по-самоотвержено пести, за да компенсира здравните разходи. Капка Тръпкова трепери от ужас, че и с нея ще се случи същото. Тези мисли изцеждат силите й и тя потъва в сън в 4 часа и 2 минути. В 4 часа и 16 минути нещо започва мощно да я притегля, нещо я разкъсва. Цялата в студена пот, тя сяда в леглото и диша на пресекулки. Лекарят не й вярва и като му казва, че тя усеща по неведом начин и притеглянето на Луната, което предизвиква приливите. Тя пада на възглавницата и заспива в 4 часа и 28 минути. В 5 часа и 8 минути тя е сигурна, че като напусне Европа и замине за Канада, Европа ще се сгромоляса. Как ще се сгромоляса? Ами ей тъй нà - сгромолясва се, пропада, изчезва, превръща се в прах! Капка Тръпкова плаче от състрадание и се тресе от злорад смях. Ох, миличката Европа!... Така ти се пада, гадна Европа!... Заспива в 5 часа и 44 минути. В 6 часа и 6 минути я осенява просветление: Капка, ти не живееш правилно, ти мамиш себе си и света, че живееш правилно, но ти не живееш правилно, Капка! Тя не е нищо от това, за което претендира, че е. Тя лъже, тя се преструва, тя е подла! Още утре тя трябва напълно да промени живота си! Капка, ти трябва незабавно да се върнеш към ценностите си, към вярата си! Да, именно към вярата си, Капка! Ще стане рано, ще се развърти, ще почисти основно къщата си, ще смени пердетата, покривките и прическата си и ще прави само нещата, които са правилни и истински! Повече никакви лъжи! Само истината! Капка Тръпкова заспива доволна в 6 часа и 12 минути. В 6 часа и 29 минути тя разбира всичко! Тя е весел и усмихнат човек. Защо тогава напоследък все плаче и все не знае защо? Защото влизаш в критическата възраст - затова, Капка! Промени на хормонална основа. Но аз съм само на трийсет и три години, каква ти критическа възраст? Днес всичко е възможно, Капка - парабени, радиация, феромони, международно положение, канцерогени, земетресения, бездуховност, оксиданти, цунами, консумаризъм, наследственост, знаци, които не умеем да разчитаме, причини, които не можем да формулираме, понеже са отвъд думите. Часовникът звъни и я събужда в 7 часа и 0 минути. Тя лежи със затворени очи до 7 часа и 3 минути и си повтаря, че ей сегинка ще рипне и раз-два-три! ще направи гимнастика и ще се заеме с основното почистване, но неусетно заспива. Трепва и скача в 7 часа и 58 минути, облича се и без да закуси, хуква на работа. В движение се реши и гримира и измисля извинения за началника. Но извиненията я притесняват повече от закъснението й, понеже не умее да лъже и винаги, когато се опита да измами, след това месеци и години има угризения, мрази се и не може да спи. Стига до втората пряка и забелязва, че улиците са безлюдни. Сеща се, че е неделя, смее се на себе си и се връща да си доспи. Главата я цепи. Ляга си отново в 8 часа и 21 минути, върти се до 9 часа и 7 минути, сменя възглавницата си в 9 часа и 19 минути, мижи до 10 часа и 8 минути и в 10 часа и 11 минути става в изключително бодро настроение. Запретва се да сменя пердетата. Столовете, натрупани в средата на стаята при онзиденшното основно почистване, й се пречкат. Тя ги рита. Всъщност нека си стоят така - барикада срещу уроки! Тя сваля само половината пердета, намятва ги върху столовете и решава първо да се подстриже. Влиза в банята и офъква косата си отпред и отляво. В средата на подстригването часовникът й звъни. Ей, Капка, защо си програмирала първия будилник, който те събуди, щом сега звъни и вторият? Ти акъл имаш ли? Ами не помни! Кога е нагласила единия будилник, кога втория - няма понятие... Но някак изведнъж разбира, че всички предишни часове не са били верни, че първият й часовник е звънял два часа по-рано, и че сутринта по улиците не е имало никой, понеже е било много рано, и че днес все пак е понеделник. Капка Тръпкова зарязва подстригването и пак хуква на работа. В 9 часа и 14 минути, гледайки началника си право в очите, тя му разкрива самата истина: всичко, да, абсолютно всичко се дължи на разширяването на Вселената!

20 февруари - 16 май 2011 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.12.2011, № 12 (145)